Звучи романтично. И малко по детски, дори и и чисто и вълнуващо. Истината е такава, каквато е. А ние можем да докосваме и долавяме частици от нея. И да я виждаме даже не такава, каквато е тя, а такава, каквито сме ние. В живота истината никога не е по средата. Тя винаги е някъде между, но за жалост неизменно по-близо - или до черното, или до бялото. Затова не я знаем точто каква е. Иначе - лесно - събираш черното и бялото и делиш на две - средно аритметично, леко за намиране и леко за обяснение.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __     _   _   _       ____    _    
/ /_ | | | | | |__ / ___| | | __
| '_ \ | | | | | '_ \ \___ \ | |/ /
| (_) | | |_| | | | | | ___) | | <
\___/ \___/ |_| |_| |____/ |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.