Така... Първо да успокоим топката. Георги Първанов е в момента нашият държавен глава. В началото на 2002 година аз бях силно мотивиран да работя за своя държавен глава, който като млад човек, по-млад от мен, имаше шанс да стане държавник, да надскочи тясната партийна рамка и да се опита да бъде на нивото на своята мисия - като президентът, с който България щеше да влезе в 21 век и в ЕС. Разочарованието и постепенният крах на моите надежди и навярно илюзии са опинаси накратко в предговора ми към книгата "На вниманието на г-н президента". Предговорът го има на този сайт. Ако искате - пробягайте го с поглед.
Аз на Тодор Живков ни бих могъл да бъда съветник, както не бих пожелал да бъда такъв и на Петър Стоянов.
Впрочем, като говоря за цената - отчетете, че в нея са включени и тези 5 години като секретар, които в голямата си част оценявам като загубени. За жалост. А 5 години в моята възраст са страшно много. За жалост.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   ____     ____   _  _     ____  
__| | | ___| / ___| | || | | _ \
/ _` | |___ \ | | _ | || |_ | |_) |
| (_| | ___) | | |_| | |__ _| | __/
\__,_| |____/ \____| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.