Изпратено от nslatinski на Нед., 02/11/2008 - 22:10.
Така... Първо да успокоим топката. Георги Първанов е в момента нашият държавен глава. В началото на 2002 година аз бях силно мотивиран да работя за своя държавен глава, който като млад човек, по-млад от мен, имаше шанс да стане държавник, да надскочи тясната партийна рамка и да се опита да бъде на нивото на своята мисия - като президентът, с който България щеше да влезе в 21 век и в ЕС. Разочарованието и постепенният крах на моите надежди и навярно илюзии са опинаси накратко в предговора ми към книгата "На вниманието на г-н президента". Предговорът го има на този сайт. Ако искате - пробягайте го с поглед.
Аз на Тодор Живков ни бих могъл да бъда съветник, както не бих пожелал да бъда такъв и на Петър Стоянов.
Впрочем, като говоря за цената - отчетете, че в нея са включени и тези 5 години като секретар, които в голямата си част оценявам като загубени. За жалост. А 5 години в моята възраст са страшно много. За жалост.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Така... Първо да успокоим топката. Георги Първанов е в момента нашият държавен глава. В началото на 2002 година аз бях силно мотивиран да работя за своя държавен глава, който като млад човек, по-млад от мен, имаше шанс да стане държавник, да надскочи тясната партийна рамка и да се опита да бъде на нивото на своята мисия - като президентът, с който България щеше да влезе в 21 век и в ЕС. Разочарованието и постепенният крах на моите надежди и навярно илюзии са опинаси накратко в предговора ми към книгата "На вниманието на г-н президента". Предговорът го има на този сайт. Ако искате - пробягайте го с поглед.
Аз на Тодор Живков ни бих могъл да бъда съветник, както не бих пожелал да бъда такъв и на Петър Стоянов.
Впрочем, като говоря за цената - отчетете, че в нея са включени и тези 5 години като секретар, които в голямата си част оценявам като загубени. За жалост. А 5 години в моята възраст са страшно много. За жалост.