Тук ще отделя място от ограниченото пространство на моя сайт за две статии в два поредни броя на в-к „24 часа”, с автори Калина Андролова и Велислава Дърева.
Правя го, защото това са анализи на представители на два различни, почти непресичащи се свята.
● Единият свят е на млада България, на България на 21 век, на България на нашите деца - на която принадлежи бъдещето.
● Другият свят е на повяхналата, изчерпана, амортизирана България, на България на 20 век, на България на миналото и на моето поколение, което каквото можа – направи, но не иска да разбере, че времето вече е друго, и пространството – и то вече е друго.
Младите хора са тези, които, ако си размърдат мозъците, душите, сърцата и задниците, ще могат да спасят родината ни от западането, пропадането и разпадането. И да си я подредят така и такава, както и каквато искат тя да бъде - за да живеят в нея. А не да се спасяват от нея с емиграция и обръщайки се с гняв назад, да казват: „Няма да ви живея в скапаната държава!”...
Аз не познавам Калина Андролова. Но съм чел чудесни нейни анализи. Предлаганият тук материал не е най-добрата и най-силната й статия, но да не забравяме, че по-добра и по-силна в-к „24 часа” едва ли би пуснал.
Познавам Велислава Дърева почти от началото на Прехода и винаги съм я уважавал като биография, личност и перо, а много често – и като гражданска позиция, с едно изключение – одите и панегириците за Андрей Луканов – това раково образувание, това проклятие на нашата демокрация и българския преход. С написаното си за него тя се нареди, без да е имала и грам полза от това, в позорната кохорта на негови псалмописци и ординарци, които с помощта му и с манталитета му крадяха от страната. А с откраднатото си направиха социологически и ПиАр агенции и постоянно се опитват да манипулират, мамят и опростачват българското обществено мнение. Предлаганият тук материал не е най-лошата и най-слабата й статия, написана от нея напоследък, но е такава, каквато гарантирано ще излезе в „24 часа”.
Тези две статии ни показват с еднакъв успех:
-- Близкото бъдеще срещу близкото минало на процеса на модернизация и демократизация на страната ни.
-- Как днес трябва и как днес не трябва да се пише за ставащото и за процесите и събитията у нас.
-- Търсенето на смисъла и истината срещу преднамереността и предубежденията.
-- Съдържанието срещу фòрмата.
-- Непрекъснато изострящото се перо срещу постоянно изхабяващото се перо.
-- Свежата мисъл срещу изсмуканата от пръстите мисъл.
-- Независимото слово срещу словото, от което нищо не зависи.
Знам, че малко преувеличавам и давам (с цялата добронамереност и щедрост на поколенческата разлика във възрастта ни) аванси на Калина Андролова. Както знам и че като омърлушени, уморени, вечно недоволни набори ще си развалим отношенията с Велислава Дърева - защото я критикувам и малко пресолявам манджата.
Но смятам, че Велислава Дърева неистина доста поолекна и се поизложи с анализи като този и много други, в които пее абсолютно безкритични химни за правителството и президента. Като в същото време сякаш изобщо не забелязва олигархичните метастази на случващото се в страната ни, сякаш напълно игнорира очевидни привързаности на възхвалявани от нея политици към блясъка, суетата, парите, привилегиите, както и най-вероятно абсолютно не вижда липсата на реални, оставащи в историята и полезни за страната ни техни дела сред огромната словесна и пропагандна плява, произвеждана от тези безспорни за нея политически авторитети.
Жал ми е, че по непонятни за мен причини Велислава Дърева или хариза, или предаде, защото не мога да кажа, не ми се обръща езика да кажа „продаде” (заради едно пътуване до Рим и папата) силното си перо и мощната си мисъл – на личности и политици, които не я заслужават и тайно се „кефят”, че има още такива като нея, които като Матросов се хвърлят на амбразурите заради тях и изпират със силни слова (по-скоро напоследък – преди всичко със силни словонапъни) техните постъпки. Както и техните пренебрегвани или постоянно променящи се принципи – дотам, че да изглежда, че те всъщност изобщо нямат принципи.
Николай Слатински
24.10.2008 год.
► Калина Андролова: „Ами ако някой се опитва да сложи Доган под контрол”, в-к „24 часа”, 23 октомври 2008 година.
Страхът е началото на мъдростта. Вероятно страхът е и в началото и на смъртта. Политическите смърти в държавата и скандалите в ДАНС раздвижват блатото.
Първият, по-стар, страх е, че ДПС ще продължи да шантажира цялата политическа система. Вторият, по-нов страх е у самия Доган, че след изборите ще бъде изхвърлен окончателно от взаимовръзките. Че ще започне голямото разчистване на сметки.
Освен всичко партиите имат и защитни функции. Да защитават стореното по време на мандатите и да използват взаимно мълчанията си като разменна монета. Няма да разследваме, за да не разследвате и вие.
Самоубийството на Ахмед Емин въпреки всичко напомня подаръка на Путин за рождения му ден – смъртта на Ана Политковска. Знаковото самоубийство на Емин повдига съмнения, руши остатъците от досадно влияние и представлява клопка за човека, чието облагодетелстване неимоверно и дразнещо нарасна.
Кой здравомислещ ум би убил свой човек в собствените си сараи, при положение, че общественото напрежение е силно втренчено в него?! Политическите смърти са два вида: човека наистина трябва да го няма; или пък нарочната му смърт е прекалено удобна за някого като опит за контрол върху съмнителния извършител.
На всички им е писнало от авторитарното ДПС, чиято единствена ценност е, че депесарският електорат гласува единодушно. Останалите партии отдавна са тежки заложници на настроенията на Ахмед Доган, на неговите прищевки и тактически игри. Това е политикът, който държи ключа към съставянето на правителства в България. ДПС създава климат за пазаруване на позиции при разпределяне на властта.
Ахмед Доган е конкретен индикатор, че в България няма никакви бариери срещу натрупвания на власт. Такива надзори, каквито има в по-реалните (от нашата) демокрации. Още Аристотел е знаел, че по-трудно е да бъдеш свободен, отколкото да не бъдеш свободен. И това се отнася както за индивидуалните животи на хората, така и за живота на партиите, тълпите и груповите значения. Да, демокрацията е най-доброто състояние на републиката. Но демокрацията е твърде ефирно понятие, чупливо, шуплесто като френско сирене. Може да бъде внезапно пробито с пръст. Или да се окаже лоша утопия.
Често демократичните управления изпозват престъпни елементи за свои цели и понякога попадат в зависимост от тях.
Дори Рузвелт използва услугите на мафията, за да провежда полицейски операции. Примерът не е по случая, той само подсказва неравновесието по време на демокрация.
Не всяка история на модерната демокрация е история на свободата. Демокрацията много често е само опит за демокрация, какъвто е нашият неясен случай. Синдромът "Доган" е резултат от триковете на постсоциализма. Управлявано време на нарочен контрол, на изобретени формули за влияние, на дирижиране на процесите.
Може би левицата се колебае как да сложи под контрол собственото си изобретение. Може би в нечии очи Доган изглежда като тежък камък, който влече към дъното всички свои съюзници от общата политическа трапеза. Влече. Но не се предава. Безнадеждна иrpа на самомнение, сякаш всички ние заедно с политическото величие Доган не сме само пионки върху голямата шахматна дъска на Господ. Която и да е тази оспорвана персона, все пак накрая тя мести фигурите. И скъсява вpeмето.
► Велислава Дърева: „Смърт по време на ченгеджийница”, в-к „24 часа”, 22 октомври 2008 година.
Отварям интернет форуми, за да видя, както се казва, "гласа на народа" за смъртта на Ахмед Емин. Ще цитирам: "Не може турците, да си разиграват конете в Отечество България", "Жалко за пропуснатата възможност, всички гадове от ДПС, събрани накуп в едно село, и така да се намери малко напалм да се поръсят...", "Емин е убит лично от Доган, вероятно след заплаха на Емин, че ще разкрие далаверите на ДПС", "Доган не отиде на погребението, защото е писал предсмъртното писмо" , "В момента не мога да говоря" - само това ли можа да каже Доган? Само толкова ли може Сокола? Не беше ли до оня ден най-умният и най-гъвкавият политик? Трябва да си е глътнал езика", "Дано това да е началото на края на тази вредна за България етническа партия." , "Кеф, Един фес по-малко!"
Ако това е гласът на народа, значи нашето общество е болно.
Реакциите на политиците не ни носят успокоение. Веднага изплуваха хора като Осман Октай, Гюнер Тахир, Сезгин Мюмюн и пр. персони. Те се занима¬ват преди всичко с личността на Ахмед Доган.
Така пред нас беше обрисуван образ на един лабилен, маниакален, жесток и неуравновесен тип, който се прави на каубой, стреля под път и над път, действа чрез подставени лица, които после натапя.
Сидеров веднага поиска да бъде свален имунитетът на Доган. Костов поиска едва ли не следствието по смъртта на Ахмед Емин да бъде под парламентарно наблюдение и контрол (което е абсолютно недопустимо). Бойко Борисов твърди, че върху главния секретар на МВР е yпражнен силен натиск, за да каже, че става дума за самоубийство.
За мен има два важни въпроса. Ако това е, самоубийство - защо? Ако е убийство, кой е извършителят и поръчителят, и каква е целта?
Ахмед Емин беше един ненатрапчив човек, който не се е навирал в очите на камерите и не се е пъчил като началник на кабинета на може би най-влиятелната политическа личност в България.
Той е образован човек, юрист и поради което много подходящ да бъде обявен за "консилиери" (знаем, че това е мафиотски термин). Според други твърдения той е сивият кардинал на ДПС, но не е известно да е кадрувал и да е определял политиката на движението.
Ахмед Емин бе образцов мюсюлманин, с три деца, човек, който безспорно имаше власт, но никога не я демонстрираше.
Какви версии се появяват?
● Разследването на обръчите сринало психиката на Емин.
● Бил притеснен след уволнението на Иван Драшков, тъй като бил прибран политическият чадър на ДПС.
● Заради опасността да бъде реанимирано делото „Лиани”, прикривано според версиите от Иван Драшков.
● Че се самоубил след тежък разговор с Доган.
● Че Доган го убил и след това е написал предсмъртното писмо, което бил следсмъртно.
И изобщо – внушават ни, че е политическо и икономическо убийство.
Така ли е? Независимо дали е самоубийство или убийство, то е изключително тежък удар в няколко посоки.
1. Срещу ДПС като партия, която не познава поражението, която в последните 19 години неизменно е участвала във властта и без която е невъзможно да бъде избран президент, нито пък да бъде сглобено правителство.
2. Лично срещу Доган като един от най-значимите политици в страната и човек, който има стратегическо мислене, задава политиката, който контролира еднолично своята партия, безспорен авторитет за избирателите си и политически играч от висока класа.
3. Срещу тройната коалиция и правителството, където мандатоносителят се казва ДПС. Разбира се и срещу президента, който непрекъснато е обвиняван за "закрилник на Доган".
4. Срещу етническия мир в страната.
Това е предупреждение към Ахмед Доган персонално (той и бездруго поне от една година се движи със засилена охрана); към всички, свързани с ДПС по какъвто и да е начин, разбира се, и към целия политически елит.
Версията "Доган е виновен" е сладострастно обсъждана, обогатявана, насаждана и много щедро тиражирана от бивши фигури в ДПС, както и от лица като Атанас Атанасов. Но има един такъв въпрос: Защо Доган ще иска смъртта на своя най-доверен човек?
Емин като най-информиран и възможно най-добрата защита на Доган и ДПС при евентуално разследване на финансирането на ДПС. И в същото време се смята за заплаха. Защо? До момента никой не е казал и дума на съмнение за почтеността на Емин. Версиите, които обвиняват Доган, предполагат, че той е решил да се самоубие публично и да убие и своето творение - ДПС, да унищожи всичко, което е постигнал като човек и като политик. И да взриви българският етнически модел, който е невъзможен без Доган и ДПС.
За мен последният човек, който има интерес от смъртта на Емин, е Доган и последната политическа сила, която има интерес, е ДПС. Следователно някой друг има интерес. И не просто интерес, а скрити стратеrически цели.
Те могат да бъдат постигнати в атмосфера на неспирна ченгеджийница и непрекъснати атаки срещу ДАНС, защото очевидно някой е силно заинтересован ДАНС да не работи.
Как изглеждат целите? Да дерайлира ДПС от политическия живот. Като не могат да елиминират ДПС по демократичен път, очевидно някой търси други решения.
Следващата цел е опозо¬ряването на самия Ахмед Доган и лишаването му от харизмата на значима политическа фигура. Другата цел е тържество на политиката в стил "анти-ДПС" и "ДПС - проклятието на България". И тържество на тази латентна ксенофобия, която тече от анонимните сайтове.
Подобен тип мислене веднага пopaждa следващата цел - възкресение на политиката "противо турци да стоим насреща". Резултат от всичко това ще е раз¬деление на нацията.
Другата цел, естествено, е удар по сегашното управление, което се намира в своята последна година. Целта се нарича предсрочни избори, които очевидно не могат да бъдат предизвикани по демократичен път.
И последната стратегическа цел, най-важната, е цялостното преформулиране на политическия и обществения живот в България. Деконструкция на сегашния политически модел, замяна с друг, който няма ясни очертания, но очевидно предвижда появата на нови политически сили.
Затова ДПС е заинтересувано да иска цялата истина и по-бързо. Защото със смъртта на Емин ще продължава да бъде злоупотребявана с политически цели, които надхвърлят това, което се е случило там, на "Беловодски път", до турската баня.
