За Ахмед Доган, ДПС и трагичната смърт на Ахмед Емин – отговори на въпроси на журналист от Агенция Фокус, 23.10.2008 год.

  Тук привеждам в максимално точния им вид отговорите, които дадох на Юлиан Христов, журналист от Агенция „Фокус”, във връзка с трагичната смърт на Ахмед Емин, както и за Ахмед Доган и ДПС.
  Правя това, защото тази отговори не са резултат от импровизация или експромт, а са отражение на разсъжденията и тревогите ми през последните няколко дни. Но те са и естествено продължение на редица позиции и идеи, които съм споделял с президента през целия негов първи мандат 2002-2006 год. (за повече по тези въпроси – виж по-подробно съответните материали на сайта).
  ● Дните след смъртта на Ахмед Емин показаха според мен следните три неща:
  ●● Объркването на нашите правоохранителни и правораздавателни органи говори за паника. Паниката е свидетелство, че тези органи и като цялата третата власт (съдебната система) са тясно свързани с другите две власти и ги обслужват; те не смеят да предприемат нищо, без да се консултират с управляващите, без да координират действията си с тях, без да получат от тях нужните указания – как да процедират, какво да кажат на обществото. И това се повтаря през целия преход, независимо кои са управляващите. А би трябвало третата власт да е независима, а би трябвало полиция и следствие да се стремят - независимо от всичко и от всеки – да установят истината и само истината, а не да угодят на властта с изводите си и не да се боят да не разсърдят с тези изводи властимащите.
  ●● За сетен път се доказа, че в България има един човек, който е над всички закони, за когото законите не важат. И той се казва Ахмед Доган. Дори Иван Костов - бивш премиер, дори Стефан Софиянски - бивш премиер, дори Румен Петков – бивш вътрешен министър и кой ли още не, най-малкото бяха привиквани в прокуратурата. Действащият вицепремиер Румен Овчаров беше разпитван, и кой ли още не. Само за Ахмед Доган това не важи. Нищо от това, което се изнасяше за неговите имоти не бе проверено, не се задействаха, не се самосезираха ДАНС, данъчни органи (НАП), Следствието, Прокуратурата, Сметната палата, Комисията „Кушлев” - никой дори не го покани да пие кафе с него. Той има имунитет срещу преследване, но няма имунитет срещу това да бъде призован за свидетел. Но не беше разпитан като свидетел дори за този смъртен случай, който се случи буквално на неговия праг.
  ●● Отново се доказа, че демокрацията у нас е непълноценна. Нашият елит не е разбрал основното правило: Демокрацията е прозрачност. Демокрацията се лекува само с повече демокрация, с повече прозрачност. А ние за сетен път наблюдаваме един додемократичен рефлекс на властите – да замазват, да крият, да прибягват към непрозрачност. Дори липсата на информация, отказът да дадеш информация е свидетелство за незрялост на демокрацията. Подобно поведение вреди, то самото поражда слухове и спекулации, всякакви съмнения и подозрения в обществото.

  ● Аз не приемам и никога не съм приемал тезата (и много пъти съм писал за това материали до президента), че ние трябва да благодарим на Ахмед Доган за българския етнически модел - модел, който е толерантен и демократичен.
  Изключително груба грешка на целия български политически елит е да се смята, че българският етнически модел се дължи на ДПС, камо ли на Ахмед Доган.
  Етническият модел във всяка държава е дело и резултат преди всичко на основния етнос – от този етнос зависи дали моделът ще бъде толерантен или шовинистичен.
  Българският етнически модел е дело и заслуга най-напред на българския етнос, и като цяло на българския народ - на българите, турците, евреите, арменците, ромите.
  Да се твърди, че този модел е главна заслуга на Ахмед Доган означава да се обижда целият ни народ, да се обиждат и българските турци.
  Ето защо категорично отхвърлям тезата, че Ахмед Доган е ключът към българския етнически модел и че България трябва, образно казано, да му целува ръка в името на този модел. Българският народ създаде нашия етнически модел, а Ахмед Доган е следствие, функция и резултат от този модел. Ахмед Доган съществува само защото в България има такъв модел. И все повече с безпардонното си поведение като мултимилионер, с влиянието си върху управлението, със своята непрозрачност, авторитарност и дори тоталитарност, той паразитира върху този модел и го поставя под заплаха, започва да се държи по начин, който в някакъв смисъл е предизвикателство към толерантността и търпимостта на целия български народ.
  Отново и отново ще кажа - никога не съм се съгласявал, че ние трябва да благодарим доземи на Ахмед Доган и неговото близко обкръжение, че живеем мирно и спокойно и че различните етноси не сме се хванали гуша за гуша.
  Никога не съм разбирал тази философия (и затова съм писал до президента), че виждате ли, трябва да приемем, че в името на етническия мир и за да не си подпалим държавата, ние като народ трябва да плащаме своеобразен данък корупция на Ахмед Доган и близкото му обкръжение. Т.е. за да е мир в страната, трябва да се примирим, че Ахмед Доган и това обкръжение ще имат правото да са не знаещи ограничения група корупционери, че ще се обграждат с обръчи от фирми.
  Това било смисълът – много български политици се опитват да ни внушават. Това било цената – да имаме етнически мир - нека те да си правят каквото си искат. А ние като народ, както и нашият политически елит – президент, партии, гражданско общество ще трябва да търпим – само мир да е, че ако ги ядосаме, ако ги ударим през ръцете, ще си подпалим страната.
  Разбира се, съдебната власт, следствието, ДАНС не трябва да превърнат Ахмед Доган и най-близките му хора в единствен обект на своята правоналагаща дейност, но законите трябва да важат и за лидерите на ДПС. Никой у нас не трябва да бъде над закона, не трябва да бъдат над закона и те.

  ● Станалото за мен е потвърждение на една стара, вече 9000 години, истина: Големите пари винаги са свързани с големи престъпления. А големите престъпления рано или късно остават след себе си трупове.
  Аз няма да правя спекулации дали станалото е убийство или самоубийство, макар че по един повод преди няколко години се запознах с Ахмед Емин, той ми се стори буден, жизнерадостен и родолюбив български турчин и тези мои впечатления не се свързват много със самоубийството му. Но знае ли човек какво му е било на душата... Само не мога да разбера онези български политици, които направиха огромни състояния за броени години – нима те не си дават сметка за споменатата по-горе истина, която е в сила откак свят светува. Да я повторя пак: Големите пари винаги са свързани с големи престъпления. А големите престъпления рано или късно остават след себе си трупове.

  Николай Слатински
  23.10.2008 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                _     __        __ __   __
| | ____ / \ \ \ / / \ \ / /
| | |_ / / _ \ \ \ /\ / / \ V /
| |___ / / / ___ \ \ V V / | |
|_____| /___| /_/ \_\ \_/\_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.