Не, приятелю, не съм чел засега това есе или съм забравил, че съм го чел, останала е в главата ми само главната идея, разбира се. Но вече го издирвам, за да се избавя от този грях. Но точно когато прочетох твоя коментар, в който ти споменаваш Сартр, аз чета книга на неговия (по проф. Васил Проданов) "антагонистичен близнак" Реймон Арон. И си казах - отново някаква почти телепатична връзка! Този път без намесата на Ели Логинова.
Прав си, много ме заболя от това уволнение, защото изпитах на совй гръб това, което мнозина си задават като въпрос - за свободата в свободния университет...
Жал ми е за студентите във ВСУ, че се лишавам от общуването с тях. Особено с тези от малките курсове - които идват толкова чисти, с блеснали очи, отворени за знание, без самите да съзнават колко идиотски ги е ощетило нашето образование, колко неща, знания, ценности, принципи, дори топлина, човещина и грижа то не им е дало. И тогава на мен ми се иска да направя всичко, само и само да се преборя поне малко за техните души, за да не ги изсуши животът и да не останат те с усещането, че в сегашната България да си честен, порядъчен, можещ, знаещ, искрен - това е минавка, прецакване, излишно и адски непродуктивно усилие.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _     _____   _             _     
| || | | ____| | |__ ____ | |__
| || |_ | _| | '_ \ |_ / | '_ \
|__ _| | |___ | |_) | / / | | | |
|_| |_____| |_.__/ /___| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.