Не, не се учудвам, бруталната кадрова метла във ВСУ смазва и прогонва много качествени личности - от моите приятели бяха грубо изритани такива качествени личности като Димитър Йончев, Тодор Трифонов, Мария Чавдарова и кой ли не още. Не, не казвам, че там не са останали силни личности, но има и много такива, които си крият, спотайват, правят компромиси със съвестта. Хлябът е виновен - за залъка хляб често и най-добрия приятел е биван предаван, камо ли стойностния колега.
Но ако нещо ми липсва и винаги ще ми липсва, това е именно преподаването във ВСУ - то е като първата любов. Още не съм преживял, че ме лишиха от тази възможност, понякога направо си страдам за ВСУ и неговите студенти.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                     _  _             ____  
___ _ __ ___ | || | __ _ | _ \
/ _ \ | '_ ` _ \ | || |_ / _` | | |_) |
| __/ | | | | | | |__ _| | (_| | | __/
\___| |_| |_| |_| |_| \__, | |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.