Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение) - 2

  Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
  И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.
  Вече показах и доказах, че решението за моето уволнение влиза в разрез с нормалната логика, за него няма разумни аргументи, то противоречи на прекрасните ми отношения с преподавателите и студентите и с ръководството на ВСУ, не отговаря на интересите на университета и, както стана ясно, е огромна изненада за много мои колеги и студенти – те ми се обаждат и морално ме подкрепят.
  Така че с още по-голяма увереност мога да кажа, че върху г-жа Анна Недялкова е бил оказан външен натиск, направено й е нещо като предложение, на което тя не е можела да откаже. Само с притискане отгоре, и при това от много отгоре, една желязна дама като нея може да бъде накарана да се подчини.
  Ето защо искам да се обърна тук лично към г-жа Анна Недялкова - в името на нашите досегашни много добри отношения и на взаимното ни уважение (своето уважение към мен тя е изразявала нееднократно, особено ярки и изпълнени с респект бяха думите й, с които тя ме поздрави през 2002 година, когато научи, че съм станал секретар по националната сигурност на президента Първанов).

  Уважаема г-жо Недялкова,

  ►Вие сте ректор на едно съвременно и набиращо сила и признание висше учебно заведение, което се стреми да работи по европейски стандарти, да прилага европейски образователни, научни и управленски практики.
  ►Вие пишете (както впрочем и аз) книги и статии за глобализацията и сте наясно със съвременните процеси в света, както и с усилията за модернизация на държави като България и на общества като българското.
  ►Вие непрекъснато, във всяко Ваше слово защитавате професионализма и го издигате в култ.
  ► Вие винаги говорите за нашия дълг пред младите хора, за необходимостта не само да им преподаваме, но и да ги възпитаваме като съвременни и по европейски мислещи българи, да отстояваме ценности, присъщи на нашия народ и на неговата идентичност.
  ► Вие имате толкова много заслуги за ВСУ, разполагате с такава неограничена власт в университета, всичко в него става по вашата изрична воля, поради което спокойно можете да кажете: „ВСУ – това съм аз!”.
  Моля ви, изслушайте ме спокойно, защото от гледна точка на благото и доброто за ВСУ, ние с Вас сме съмишленици. Отдавна е минало времето на авторитарните методи на управление, на управлението като командване и командорене. Сега на мястото на атмосферата във взаимоотношенията началник-подчинен "Аз срещу Теб" идва атмосферата "Ние", когато управлението е много повече лидерство и координиране на усилията...

  Нека бъда откровен - аз разбирам подробностите на българския политически пейзаж; нееднократно съм бил свидетел на скритите и влизащи в разрез с логиката, морала и елементарната порядъчност подходи; давам си сметка, за натиска, оказан върху Вас и затова приемам уволнението ми като факт, твърде характерен за нашата действителност.

  И все пак, и все пак, и все пак, уважаема г-жо Недялкова!
  Нали искаме децата и внуците ни да живеят в нормална, демократична, европейска и модерна държава!
  Как да стане това, ако продължават да вземат връх подобни подходи на разправа с хората от позициите на притежаваната политическа власт, ако дори високопоставени и постигнали не малко в живота и професията ректори като Вас биват принуждавани да извършват подобни мокри професионални поръчки?!
  Убеден съм, че като всеки нормален човек и Вие искате да живеете с чиста съвест. Още повече, че не сте секретар по идеологическите въпроси на една тоталитарна партия, не сте съдботрошачка и човекомелачка, а сте ректор на български университет, на моя любим университет.

  Ето защо, съзнавайки цялата наивност на моето предложение към Вас, аз все пак Ви призовавам: Погледнете в очите младите хора на своя, на моя, на нашия университет и им кажете кой Ви изви ръцете, кой Ви продиктува нелепото решение за моето уволнение – назовете го, изведете го на светло, извадете го от бърлогата му, покажете им го!
  Не, аз не си въобразявам, че съм чак пък толкова значеща личност, не съм Мандела или Солженицин, не си мисля, че съм манна небесна за ВСУ. Но тук не става въпрос за мен, нито за която и да било личност, а става дума за принципи. Принципите или ги има, или ги няма. Не може да си кажем: Е, това са принципи, нищо няма да им стане, ако ги нарушим малко...
  Наистина - нека да извадим на светло тези, които в началото на 21 век смятат, че властта им е бащиния, които преследват, гонят до дупка и с хъс хора, само заради това, че те мислят различно и дори си позволяват да мислят критично. Това ще бъде една от капките живителна течност, които ще ни позволят да си измием съвестите, за да не позволяваме на други да си измиват със застояла вода ръцете с нас.
  Назовете поне едно име – на нечий главен секретар ли, началник кабинет ли, съветник ли... На нечий слуга, копой или момче за поръчки!
  Защо да позволяваме на такива хора да си мислят, че с играта на демокрацията е свършено и те отново ще могат с едно щракване на пръсти да се разпореждат с чужди съдби!? Аз винаги съм смятал, че да си политически полицай не е толкова длъжност, колкото манталитет.
  Знам, моят случай е прекалено дребен за насъщните, камо ли пък за епохалните проблеми на страната.
  Но дори и малък, този случай е като огледало, в което се оглежда родната ни действителност.
  Ако ние двамата с Вас хвърлим поне малко светлина върху обстоятелствата на моето уволнение, ще можем, повярвайте ми, да помогнем дори на тези, заради чиято угода е направено това. На тези, по чиято воля или като резултат от тяхното негодувание по мой адрес, някой верен техен прислужник Ви е подсказал, че след като аз много знам, най-добре е да си получа заслуженото. И го е направил това предложение към Вас така, че не сте могла да му откажете.

  Ние живеем в информационното и високотехнологичното общество на масовите комуникации, на Интернет, на свободното пространство на сайтовете, форумите и чатовете. Днес е време на прозрачността, на откровеността, на доверието и искреността.
  Който сее истини, той жъне свобода.
  Ето затова се обърнах към Вас.
  Политиците са временни. Виенското колело на управлението и демокрацията днес е издигнало високо едни, утре ще издигне други. Но животът – не този, който ни го рисуват казионните медии и ПиАр-манипулаторите, а реалният, истинският живот, този на трайните, а дай Боже - и на вечните ценности, е неумолим. Той се разпорежда неизменно така, че това Виенско колело ще издига едни и ще сваля други, обаче тези, които са употребени за политически поръчки, за ниски и низки страсти – те винаги остават долу, в утайката, там, където им е мястото.

  Нали ние никой от нас двамата с Вас не иска подобна участ?

  Николай Слатински
  15.09.2008 год.
  P.S. И да не забравя да Ви честитя първия учебен ден!

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ____  __   __          ____    ____  
/ ___| \ \ / / __ _ | __ ) | __ )
| | \ V / / _` | | _ \ | _ \
| |___ | | | (_| | | |_) | | |_) |
\____| |_| \__, | |____/ |____/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.