Макар и да съм 15 години по-малко възрастен от Вас, имам представа, като фамилна участ, от някои похвати на бащите и дедите на тези, които сега ни управляват (защото повечето от управляващите в момента са преки наследници, дори направо синове и внуци на бившата номенклатура). И с втората и третата част на коментара ви съм съгласен, макар че дори и да бих намерил още по-остри думи за такива като Етем и особено за такива като Пеевски ( гадно ми е само като си мисля, че такива като него могат да са заместнки-министри), не бих ги употребявал с своите текстове!
За първата част на коментара Ви - много неща съм написал и ги има в моя сайт като отговор на въпроса - защо приех да съм секретар на президента... Така че тук накратко: 1. Защото съм изучавал и преподавам много неща, свързани с дейността на президентите и на техните администрации - на редица държави. Не устоях на съблазънта да видя нещата отвътре. 2. За мен беше огромна чест да съм съветник по националната сигурност на държавния глава и така да мога да служа на своята родина и да й бъда полезен на толкова важна 1така си въобразявах или се надявах) позиция. 3. Аз искам моят държавен глава да е високо компетентен и високо отговорен в сферата на националната сигурност и бях готов да направя всичко според силите си и дори още повече - за да бъде той такъв - стига да го пожелае. 4. Тогава изобщо не съм и могъл да си представя, че един млад човек, получил внезапно, неочаквано и в не малка степен незаслужено като дотогавашно свое развитие и потенциал, великия шанс да бъде президент на България, ще извърви подобна еволюция, в която има и постепенен, но ясно очертан отказ да поема отговорност, да "атакува" насъщните проблеми на страната, да се поддава на различни съблазни, които дори да са допустими за всеки от нас, човеците, хората, все пак не прилягат на държавния глава, който трябва да бъде лидер, да стане държавник.
Аз се опитах да дам всичко от себе си, за да му бъда полезен, за да го предпазя от увлеченията по леснодостъпните "нормални" радости и удоволствия, да му помагам да се надига на пръсти и да вида отвъд дребните политически ежби на ежедневието и "високата" цел да изпълва трите власти със свои протежета. Но това, че съм правил всичко, което е по силите ми и дори още повече, не е достатъчно, за да смятам, че съм успял. И в някаква степен си нося и вината, и срама по челото за това, което Георги Първанов направи и не направи през първия мандат.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _           _          _   _ 
| | | | | |__ | | ___ | \ | |
| |_| | | '_ \ _ | | / __| | \| |
| _ | | |_) | | |_| | | (__ | |\ |
|_| |_| |_.__/ \___/ \___| |_| \_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.