Уважаеми доц. Слатински,
Уволнявана съм два пъти в т.ч. от ВСУ.На път съм, това да ми се случи за трети път.
Най-тъжното в тази проза е, че колегата до теб, с когото си общувал дълги години, пили сте си ракията както се казва, мълчи базразличен. Има и по-лош сценарий: колегата се натиска да обслужи уволняващия, по-лесно да те изхвърлят зад борда.
Този тип култура в гилдията е благоприятна хранителна среда за подобен тип уволнения. Всеки се оправя сам. Затиснал се е с единствената мисъл за оцеляване. Резултатът е предизвестен: все някой ден, след евреите, комунистите, демократите, интелигенцията, малцинствата и др. идва ред на мълчаливците. И така до безкрай.
Дано не ти прозвучи абсурдно оптимистично, но след уволнение не се отчайвам, не се примирявам и продължавам напред. Докъдето ми стигнат силите. Крепят ме студентите, семейството, приятелите. И хубавите книги в т.ч. твоите за сигурността. Това лято попаднах на бисер - книгата на проф. Ставрев "Криза на публичния мениджмънт". Обичам го този човек без да го познавам лично. Ето няколко реда от нея, които са в пряка връзка с твоето уволнение:"Днешна България не е добро място за живеене. Това отлично знае всеки живял достатъчно дълго в нея почтен и взискателен човек. Но искрено вярвам, че може да стане. Не съм сигурен, а само вярвам. А за да вярваш, не се налагат задължително обяснения пред невярващите. Както вярващият вярва, не защото е виждал Господ и това хич не му пречи да се чувства по-спокоен и уверен и от най-преуспелия безверник".

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           ____  __     __ __   __   __   
__ __ / ___| \ \ / / \ \ / / / /_
\ \ / / | | _ \ \ / / \ V / | '_ \
\ V / | |_| | \ V / | | | (_) |
\_/ \____| \_/ |_| \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.