Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.
  Много добре знам, че ние живеем в жестока перверзия на т.нар. либерална демокрация и пазарна икономика. И че в такива условия, и в подобно време за човек няма абсолютно никаква сигурност - независимо дали работи в държавна или в частна организация. Вдигне ли ти началството мерника, обречен си.
  В края на краищата толкова много хора биват уволнявани и съкращавани всеки Божи ден, така че едва ли точно моето уволнение е някакво събитие за държавата и обществото.
  А и не ми е за пръв път - в началото на 2007 година вече веднъж бях уволнен – за 5 минути разговор с президента, който не намери и една добра дума за мен след 5 години напрегнат и всеотдаен труд от моя страна и над 1000 сериозни материала и безброй справки, идеи и позиции.
  Уволнение, уволнение, но с уволнението, откъдето и когато да е то, светът не свършва. Аз преподавам на няколко места, защото за да живее някак, да не говорим чак толкова сносно, един доцент с три деца студенти, трябва да се разкъсва в различни университети. Така че чак без хляб наш насъщен още не съм останал. Засега... И за утре, надявам се.

  Ако обаче пиша за това мое уволнение, то е защото имам основания да предполагам, че причините за него илюстрират в една не малка степен процесите (политически, обществени, социални), които протичат в страната ни.
  Да, точно така - убеден съм, че не преувеличавам.

  Веднага ще кажа, че с Варненския свободен университет (ВСУ) ме свързват прекрасни спомени и много добри приятелства. Тук аз се формирах като преподавател в националната сигурност и международните отношения; станах доцент (светла му памет на проф. Огнян Панов!), извоювах си името на сериозен научен работник; спечелих си уважението на колегите и обичта на студентите.
  Независимо от моите какви ли не служебни, научни, експертни и политически ангажименти, аз неизменно съм се опитвал да преподавам във ВСУ на най-добро ниво и в съгласие с международните образци, които за мен са били винаги много висока летва и единственото реално измерение на качеството на моя труд. Защото ако човек си самопомисли, че е върхът, може да си изкриви оптиката. Но ако се сравни с големите световни имена, ще си даде сметка колко струва... И ще се предпази от излишно опиянение. Да не говорим, че ще получи стимули да бъде днес по-добър от вчера, а утре – по-добър от днес.

  Сега разсъждавам на глас: Защо все пак ме уволниха? Защо толкова много преподаватели-колеги от Академията на МВР, СУ, НБУ, УНСС продължават да работят във ВСУ, а точно аз бях изгонен по такъв начин? И то след като отговорни фактори там ми заявяваха, че съм име, че държат на мен, че ме цитират в своите лекции и статии? И след като съвсем неотдавна деканът лично ми каза, че продължавам да работя във ВСУ... И след като моята програма с часовете за първия семестър (105 часа) беше направена... И след като учебната година навсякъде вече е започнала и е практически невъзможно аз да си намеря работа на друго място, с която да компенсирам падането на моите доходи след уволнението... А отгоре на всичко никой по-значим човек във ВСУ не пожела да ми съобщи новината, а накараха едно добро, доброжелателно и добродушно момиче, най-ниско в йерархията да ми го каже с огромно неудобство и огорчение...
  -- Може би защото струвам много скъпо на ВСУ?
  Не, това не може да бъде сериозна причина. Та на мен ми плащаха за половин щат и то не на редовен доцент, а на гост-преподавател, като при това през летните месеци пари не ми се полагат.
  -- Може би защото нивото на лекциите ми е ниско?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото, както вече стана дума, моите критерии са много високи и аз чета и работя непрекъснато, следя колосален брой научни публикации и изследвания в САЩ, Европа, Русия и постоянно се опитвам да докажа, че в един съвременен университет преподавателят трябва да работи за сърцата, душите и умовете на младите хора, а не да разсъждава, че университетът – това е система, на входа на която са парите на студентите, на изхода – дипломите, а това вътре е черна кутия и какво има в нея – не се знае: дали академичен дух, дали отбиване на номера...
  -- Може би защото моята научна продукция е скромна?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото както може да се види на този сайт, аз имам научни публикации, които не са за подценяване, вкл. някои наистина заслужаващи внимание статии и две отдавна изчерпани на пазара книги по проблемите на националната сигурност, включени от редица мои колеги в списъка на препоръчителната за студентите литература.
  -- Може би защото моят опит е недостатъчен?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото у нас са малцина тези преподаватели в националната и международната сигурност, които могат да илюстрират своите лекции с наблюдения, преживявания и участие в процесите, чрез заемани (все пак) важни позиции, каквито бяха моите - като председател на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководител на българските делегации в парламентарните асамблеи на НАТО и ЕС, секретар на президента по националната сигурност, изпълнителен директор на фондация „Демокрация и сигурност” (за повече вж. CV-то ми на този сайт, с извинение, ако желанието ми да си защитя достойнството прозвучи с нотки на нескромност).
  -- Може би защото студентите са недоволни от мен и не искат да им преподавам повече?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото знам от първа ръка, че не малко студенти ме харесват, идват на лекциите ми с интерес, благодарят ми за чутото, а някои съвсем като млади и възторжени хора по човешки ме обичат.
  -- Може би защото съм конфликтна личност и колективът там не ме желае, не може да ме понася?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото с колегите съм бил винаги в чудесни отношения, някои от тях са ми приятели, а други – като проф. Дойно Дойнов, истински уважавам и той никога не ми е отказвал бащински да ми даде съвет, да ми каже добра дума, да ме напътства и окуражи.
  Мога да продължа нататък лесно и леко да оборвам обичайните причини да бъде уволнен. Впрочем, тези, които следят моя сайт вече знаят, че от месеци споделям, че чувствам как в повечето университети, в които преподавам започват да се случват някакви странни неща с моите договори, с възможността да продължавам да чета лекции там. Не искам да бъда мнителен, но тези мои опасения като че ли се материализираха във ВСУ.

  И така – да минем по същество.
  Аз имам сериозни основания да предполагам, че бях уволнен от ВСУ заради моите граждански позиции, заради моите критични материали за някои ключови фигури в държавното управление, заради моите анализи на политическите процеси в България, заради моите становища за националната сигурност, външната политика и отбраната на страната.
  Да, давам си сметка, че подобна теза е трудно да бъде доказана на 100% - заявявам го и като видял меда и жилото на много политически баталии и емоции, така и – ако щете - като математик. Знам, че от ВСУ могат да ме опровергават с какви ли не аргументи. Това е тяхно право.
  Ала воден от своите сериозни основания да предполагам какви са истинските причини за моето уволнение, аз се опитвам да погледна не субективно, а обективно и да отида отвъд личната болка и разтревоженост за последствията от това внезапно, несправедливо и незаслужено уволнение.

  За мен е много важно да поставя следните въпроси:
  ● Ако наистина, както предполагам със сериозни основания, аз съм уволнен заради това, което пиша и говоря в нашите медии и на моя сайт, то в какво започва да се превръща българското общество?
  Още повече, че вече са добре известни много случаи, когато видни политици и бизнесмени оказват пряк натиск върху медии и сайтове с цел да ги принудат да си налагат аавтоцензура или изобщо да не публикуват критични материали за тях.
  И без това не са малко разсъждаващите хора в страната, които смятат, че играта на свобода на словото у нас е към края си или, че най-малкото тя е приключена по отношение на олигарсите, на спечелилите от Прехода, на крупните бизнесмени, за които не е важно как са станали такива, а главното е, че те са сега елитът на България и всеки по-виден държавник трябва да ги уважава и уважи, когато те имат поводи да празнуват или когато просто пожелаят на своя семейна вечеринка да си „доставят” виден български политик - като украшение на компанията и като илюстрация на собствената си значимост...
  ● След като ВСУ не е държавна институция или компания, а частно (и престижно) висше учебно заведение, то ако там са ме уволнили заради моите обществени позиции и оценки, то каква е тази сила, какви са тези политически фактори, които са принудили (или са подметнали на) ръководството на ВСУ да ме накаже „за това, че много знам”?

  Нека се замислим – какви наистина са тези хора, които могат да принудят ръководството на доста мощна частна организация (или да й подскажат, да я посъветват) да ме изхвърли и така да извърши разправа с мен заради това, което отстоявам (независимо, че като преподавател съм с извоювано име и като човек съм с доказани качества)?
  Поне според мен е несъмнено, че в подобни хора има нещо деградирало, нещо тоталитарно, нещо отживяло времето си, нещо безпринципно, нещо мракобесническо дори.
  Ето заради опасението, че независимо от демократичните процеси, независимо от усилията за модернизация и европеизация на България, някъде по високите етажи на нашето общество все още (или вече) се въдят хора с мракобеснически наклонности, аз си позволих да напиша този материал и да придам обществен привкус и подиря политически елемент на нещо иначе на пръв поглед толкова обичайно – като моето уволнение от ВСУ.

12.09.2008 год., Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _           _           _     
(_) _ _ (_) _ _ | |
| | | | | | | | | | | | | |
| | | |_| | | | | |_| | | |___
_/ | \__,_| |_| \__,_| |_____|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.