Така съветвах президента: Идеи в сферата на националната сигурност по време на предизборната му кампания през 2006 година

  Практически от самото начало на 2006 година президентът Георги Първанов започна своята предизборна кампания, с естествената цел да спечели втори мандат – т.е. да постигне това, което не беше по силите нито на Петър Стоянов, нито преди това на Желю Желев (с тази уговорка, че макар и да имаше втори мандат, все пак първият бе според старата конституция и изборът през 1990 г. стана от Великото народно събрание, а после, през 1992 г., след приемането на новата конституция, той и Блага Димитрова спечелиха драматично срещу фамозната двойка Велко Вълканов-Румен Воденичаров; струва си да поразсъждаваме: как би изглеждала страната ни ако не Желю Желев, а Велко Вълканов беше станал президент! Поне на мен при тази мисъл ми настръхват косите).
  През есента на 2006 г., когато и за останалите кандидати за президент кампанията бе започнала, аз нямах никакви илюзии, че ще бъда част от екипа на президента при почти със сигурност предстоящия негов нов мандат. Приятелите ми знаят, че аз всъщност и нямах такова желание (това не означава обаче, че не бях огорчен от начина, по който бях освободен). Съжалението, че първият мандат на Георги Първанов се превръщаше в мандат на пропуснатите възможности и на дефицита от каузи, полезна за страната ни стратегия и реални, ценни постижения, ме караше за пореден и може би последен път, да се опитам да очертая кръг ог въпроси и идеи, главно в сферата на националната сигурност, чрез които той да даде заявка за качествено различен втори мандат.
  Тук ще приведа като илюстрация на моите усилия един материал за президента - с идеи, свързани са различни аспекти на националната сигурност - при началото на неговата кампания.

  14 септември 2006 година.
  Членството в ЕС не е само край на сложен период на изпълнени с много напрежение усилия, а и начало на не по-малко сложен период на постепенна интеграция в ЕС. Европеизацията не е еднократен акт. Тя е труден процес, касаещ цялото общество. Става дума за адаптиране към европейски стандарти на поведение и мислене. Трябва да се научим да възприемаме себе си като държава-членка на ЕС, като част от сложен и ясен механизъм за споделяне на отговорности и за вземане на решения. Много силно това касае европейската политика за сигурност и отбрана. Тук трябва да се съсредоточи голяма част от дейността на президента - за да покажем на практика, че изграждането на интегрираща се Европа с обща, укрепваща и неделима сигурност е не само европейски, но и наш приоритет. И за да дадем принос за европейската идентичност в сигурността и отбраната, за повече Европа в европейската външна политика и политиката за сигурност. Мисията на президента е да работи за засилване на европейското измерение в политиката за национална сигурност – или нещо от сорта на “За повече България в Европейската сигурност, за повече Европа в Българската сигурност.” Като европейска страна и член на ЕС, България трябва да разполага своите национални интереси в общоевропейските интереси, да се опитва да намери своето достойно място в европейските интеграционни усилия, в разширяването на европейското пространство на свободата, сигурността, просперитета.
  Ние трябва да насочим политиката за национална сигурност с лице към обикновения човек. Това се отнася до политиката изобщо, защото в Прехода, отчасти в интеграционните усилия бе загубен обикновеният човек. Макар че в ЕС се интегрират не само държавите и обществата, а и обикновените хора. Като смисълът на интеграцията е именно те да са облагодетелствани най-много – като сигурност, стандарт и просперитет.
  В ЕС се отделя голямо внимание на гражданската сигурност, която поставя като особено важна задача обезпечаването на сигурността на отделния гражданин. Президентът може да посвети много от усилията си - да започне да се променя мисленето ни, да се инвестира повече в гражданската сигурност. Защото от бедствия и аварии, от катастрофи по пътищата, от лоши условия за живот, от влошена околна среда у нас умират стотици пъти повече хора, отколкото от тероризъм и въоръжени конфликти. Разбира се, не може да правим революции в системата за национална сигурност, защото радикалните, недостатъчно обмислени промени и реформи в тази система също могат да станат източници на несигурност. Но постепенно трябва да започнем да преформулираме целите и приоритетите във финансирането на националната сигурност - в съгласие с дълбоките и същностни проблеми на обществото. Без така да страдат естествено международните ни задължения и ангажименти.
  Президентът може да говори за комплексния характер на рисковете и предизвикателствата. И оттук - за нуждата от много по-интегрирана система за национална сигурност, за много по-внимателно определяне на приоритетите на тази система и по-ефективно нейно финансиране.
  Разходите за отбрана и сигурност (вкл. за бедствия и аварии) не са никак малки за мащабите на страната. Но тези разходи не произвеждат достатъчно ефективно сигурност, свързани са с корупционни практики и са дупка, през която без контрол изтичат големи средства. Вторият мандат ще направи президента много силен политически фактор и ще е вече непростимо той да си затваря очите пред тези факти и източвания.
  Президентът може по-ясно да подчертае, че важно перо в разходите за отбрана и сигурност трябва да са инвестициите, с които се намаляват рисковете за войника в мисии: инвестициите в неговата безопасност, въоръжението, екипировката, средствата за индивидуална защита. Този ред на мисли може да се разшири и с осигуреността и безопасността на хората, пряко ангажирани с кризите от различен характер – онези, които първи реагират при кризи. От техния професионализъм и защитеност много зависи какви ще бъдат щетите (материални и човешки). А засега оборудването и средствата им за комуникация са под всякаква критика.
  Тези разсъждения са свързани и с други констатации правени в мои анализи - в сравнение с всички нови членки на НАТО и ЕС, с повечето европейски държави, ние заделяме много по-висок процент от БВП за отбрана, по-общо - за структурите, свързани с “твърдите” (гравитиращи към силовия сектор) аспекти на политиката за национална сигурност. Докато другите страни насочват инвестициите към “меките” аспекти на политика за сигурност - здравеопазване, култура и образование, високи технологии, наука и по-общо - в човешкия фактор. Ето това мислене и виждане президентът трябва да отстоява по-активно - като стратегия.
  И тук не мога да спомена неща, писани 10-15 пъти през тези 5 години.
  Президентът, като подчертае важността на Стратегическия преглед на отбраната може да каже, че ще работи за Стратегически преглед на националната сигурност - много нужна инвентаризация на законите, задачите и структурите от гледна точка на членството ни в НАТО и ЕС.
  Този Стратегически преглед ще спомогне да се прекрати порочната и неефективна практика, особено в областта на националната сигурност - нормативните въпроси да се решават “на парче”, без наличие на единна визия и без стиковането с другите закони. От това нормативната уредба на националната сигурност е заприличала на покрито с кръпки одеяло.
  39-то Народно събрание не намери и воля, и време да гласува новата Стратегия за сигурност. Сред новоприетите страни в НАТО само ние не сме осъвременили Стратегията си за сигурност. Впрочем, правилното название е Стратегия за национална сигурност! В почти всички нови членки на НАТО, в САЩ, Русия, документът се нарича така, с което те изтъкват националния характер на базисния документ за сигурността им.
  Необходим ни е и Закон за националната сигурност, с който да се дефинира по-съвременна структура на системата за сигурност и да се определят координацията и взаимодействието между отделните й звена. Това ще позволи да се избегнат също дублиращите се звена и дейности.
  Нуждаем се от нов Закон или Закони за Отбраната и за Въоръжените сили, от нов Закон за КСНС и Закон за Съвета по сигурността към МС, Закон за разузнавателната общност или Закони за отделните специални разузнавателни служби (това касае първо НРС и НСО), от нови Закон за специалните разузнавателни средства и за отбранителната индустрия.
  Конкретно може да се коментират някои промени в Закона за КСНС - за да се повиши значимостта на изработените от него становища и препоръки. Сега, въпреки че е постигнат консенсус на заседанията по дадени проблеми, някои политически сили не се чувстват ангажирани с тях и се случва договореностите на КСНС да остават без последствие – това се случи с разгледания подробно на заседание на КСНС проект за нова Стратегия за сигурност – Народното събрание обаче не я прие.
  Макар че има и изключения. Напр. ключов приоритет за президента бяха проблемите на демографската криза. На заседание на КСНС този проблем бе разгледан като реално предизвикателство за националната сигурност и вече можем да отчетем приемането от Правителството на Национална стратегия за демографско развитие на Република България.
  Специално място може да се отдели на специалните разузнавателни служби. Президентът може да се съгласи, че някои спецслужби работят в условия близки до правен вакуум.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                __   _       _____ 
| |__ _ _ / _| | |__ |___ |
| '_ \ | | | | | |_ | '_ \ / /
| | | | | |_| | | _| | | | | / /
|_| |_| \__, | |_| |_| |_| /_/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.