Стратегия Синергия Сигурност

  Не е възможно човек за всичко да има компетентно мнение, а като се добави и информационната недостатъчност, която изпитвам по обективни и субективни причини в случая, ясно е, че нищо съществено не мога да кажа за днешния медийно-цензурен скандал с журналиста Васил Иванов.
  -- Едните не приемат нито това, което се твърди, нито как са събрани доказателствата
  -- Вторите не приемат какво се твърди, но смятат, че човек има право да събира доказателства за твърденията си както може, защото иначе у нас не може.
  -- Третите приемат това, което се твърди, но отхвърлят методите на твърдящия го.
  -- Четвъртите приемат казаното като общоизвестна истина и подкрепят този, който го казва, защото проявява смелост при всеобщия страх, насаждащ се у нас.
  
  Аз не зная каква би могла да бъде вярната позиция.
  Да, целта оправдава средствата, но само когато средствата са достойни за целта. Така разбирам нещата и от това разбиране съм се ръководил в живота си.
  То е същото като в Теорията за справедливата война - Войната е справедлива, ако каузата е справедлива, но и в справедливата война трябва да се воюва по справедлив начин.
  Ето така съм се стремял да живея и резултатът е тъжен - загубих в политиката и след това в противопоставянето си на администрацията, имаща дисциплинарна власт над мен, всички битки, които водих в името на справедливи каузи и действайки по справедлив начин.
  
  Казано е - когато човек се бори с прасе, накрая се окалва не по-малко от него.
  Ето защо не мога да проектирам негативния си жизнен опит върху сегашната ситуация, без да обидя онези ФБ-приятели, които заемат някоя от горните четири страни, от горните четири позиции.
  
  Ще приведа само следния спомен от ранните "сини" години.
  При мен, като председател на КС на СДС в гр. Перник доведоха човек, който скришом и не съвсем честно, дори съвсем нечестно, събирал информация за делата на местен бос на държавна фирма. И запознавайки ме с цялата събрана информация, искаха да вземем скалпа на този бос, за да сложим наш човек на неговия пост.
  Аз казах - съгласен съм да поема аз битката, колкото и рискована да е тя (друг един пернишки депутат ми каза тогава - води я ти, защото е много опасен този бос, може да направи всякакви гадости, а аз имам само едно дете, докато ти все пак имаш три), но това, което ще направя е да сезирам прокуратурата, полицията и следствието. Те са компетентните органи, не е работа на председателя на КС, нито на КС да раздават правоъдие.
  В КС някои хора скочиха много остро срещу мен:
  - Ние сме сега на власт и трябва да пипаме с твърда ръка! Какво значение как и с какви средства е събирана информацията, щом е достоверна!
  Един дори, после направил стремителна кариера по-късно с цената на забиването на нож в гърба ми, каза следното:
  - Тук има рана, тя е гноясала, гнойта трябва да изтече, толкова ли е важно дали раната е разрязана по всички закони на медицината, със скалпел, или грубо, с месарски нож, отгоре-отгоре обгорен на пламък и почистен със спирт? Важното е да изтече гнойта!
  Тогава, както и сега нищо не можах да кажа повече.
  Тогава твърдях само едно - има си компетентни органи, това е тяхна задача!
  Сега и това не мога да кажа, защото компетентни органи няма. Има органи, които имат компетенции, но те пасуват. И не само пасуват, но и мърсуват не по-лошо от тези, чиито мърсувания трябва да пресичат...
  
  19.04.2017 г.