Стратегия Синергия Сигурност

Има една част от хората, които си мислят, че са вечни, че животът е дълъг, продължителен, безкраен. Но те не са такива като нас (вие пишете "голяма част от НАС"), те са различни от нас, те са друга порода, друга кръв. Аз много пъти през живота си съм си казвал - дали да не опитам да бъда различен, до бъда друг, да се посгъна, да се попречупя? И не съм го правил не защото съм смятал, че съм толкова велик и възвишен, че това не ми е по силите, а защото и да го направя, ще ми личи, че не съм искрен, че се унижавам, че се самопрезирам и не бих постигнал нищо, абсолютно нищо, освен, че бих загубил уважението към самия себе си.
Т.е. това е нещо като съдба, участ, орисия, предначертание, знам ли какво е точно.
Но както един хора са бели, други черни, така и едни могат да се подмазват, други не могат; едни могат да мачкат хората, други не могат; едни могат да живеят преспокойно без съвест и морал, други не могат. Прескачането от едната порода към другата е почти невъзможно, както е невъзможно да се получи кръстоска между куче и котка.
За младите... Сигурно имате основание и навярно сте права. Но освен тях кой друг остана като голямо множество хора, способни да променят нещо. Та те ако се борят, ще се борят за себе си. Аз ако искам да съм полезен на България, правя го повече заради моите деца, а те ако се надигнат, ще го направят заради себе си.
Знам, че ще ми е трудно в следващите години, но то не е по-трудно от свикването с мисълта, че най-добрите, най-силните, най-творческите години са ми минали и че много малко години ми остават да направя нещо стойностно...