Изпратено от Дарина Проданова (нерегистриран) на Пон., 02/02/2009 - 18:43.
За да поразсея и разведря настроението Ви ще разкажа една истинска случка от моето битие.
Игри на Олимпиадата в Сидни /Австралия/, година - 2000, моя милост в екипа на БНТ.
За мой късмет и недотам голям за зрителите коментирам спортна стрелба. При втория ни за два дни в този спорт олимпийски шампион /Мария Гроздева / тогавашният ръководител на спорта по линия на СДС събира кохортата си и хуква към олимпийското село. Екипът на БНТ трябва да е там, както и много други отразяващи събитието Олимпиада. Шеф на БОК е Иван Славков, който в този ден активно се занимава с поредния скандал в българското вдигане на тежести. Въобще не му е до каквито и да е ръководители. И добре се занимаваше - в този ден излезе декларацията му до МОК или някаква важна група в МОК. Скандалът си гърми с пълна сила, но на терасата на българския блок кохортата се чука с уиски за успеха с Мария, Валери, Таню и не помня кой още. Не помня, защото 5 минути след пристигането на тераската камерата на БНТ, моя милост и Андон Николов / дясна ръка тогава в нац. отбор по щанги на Абаджиев/ с абсолютното ходатайство на скъпия ми приятел Веско Ненков, мир на праха му, хукваме да търсим Абаджиев за интервю. Нямаше да откаже, заради Андон, но в лабиринта от олимпийски апартаменти и коридори се загубихме. Така и БНТ се размина с по-точните кадри за деня. Месец - два след прословутите събития се оказва, че ръководителят на спорта бил питал защо го мразя / по думите на общ познат /. Дано съм Ви развеселила.
Щом пишете и за спорт, поне да подкрепя със случки коментара Ви.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
За да поразсея и разведря настроението Ви ще разкажа една истинска случка от моето битие.
Игри на Олимпиадата в Сидни /Австралия/, година - 2000, моя милост в екипа на БНТ.
За мой късмет и недотам голям за зрителите коментирам спортна стрелба. При втория ни за два дни в този спорт олимпийски шампион /Мария Гроздева / тогавашният ръководител на спорта по линия на СДС събира кохортата си и хуква към олимпийското село. Екипът на БНТ трябва да е там, както и много други отразяващи събитието Олимпиада. Шеф на БОК е Иван Славков, който в този ден активно се занимава с поредния скандал в българското вдигане на тежести. Въобще не му е до каквито и да е ръководители. И добре се занимаваше - в този ден излезе декларацията му до МОК или някаква важна група в МОК. Скандалът си гърми с пълна сила, но на терасата на българския блок кохортата се чука с уиски за успеха с Мария, Валери, Таню и не помня кой още. Не помня, защото 5 минути след пристигането на тераската камерата на БНТ, моя милост и Андон Николов / дясна ръка тогава в нац. отбор по щанги на Абаджиев/ с абсолютното ходатайство на скъпия ми приятел Веско Ненков, мир на праха му, хукваме да търсим Абаджиев за интервю. Нямаше да откаже, заради Андон, но в лабиринта от олимпийски апартаменти и коридори се загубихме. Така и БНТ се размина с по-точните кадри за деня. Месец - два след прословутите събития се оказва, че ръководителят на спорта бил питал защо го мразя / по думите на общ познат /. Дано съм Ви развеселила.
Щом пишете и за спорт, поне да подкрепя със случки коментара Ви.
Дарина Проданова