Естествено е да "нямаме" позиция по кризата и да чакаме европейската, защото просто искаме да се скрием зад нея. От една страна г-н Слатински е прав, че след като веднъж подкрепихме прецедента "Косово" сега нямаме морално право да се обаждаме. От друга страна управляващите (и особено БСП) не биха могли да заемат категорична позиция за/против, за да не бъдат обвинени в "проруски" симпатии (разбирай, че са обвързани с ДС-КГБ и подкрепят своя човек КГБ-иста Путин) или в лакейско следване на "Западната" политика (виж по-горния коментар). Единственият изход в тази деликатна ситуация вероятно е да се следва досегашната политика на "снишаване" докато бурята отмине. Но аз имам и един въпрос към автора. Анализът е много хубав, критиките за липса на позиция вероятно донякъде са основателни. Но в целия материал не намерих нищо за това каква тр. да бъде българската позиция в случая, нито какви са националните ни интереси в този регион и как могат да бъдат защитени. Така че трябва ли наистина да "надскачаме сянката си" и да се занимаваме с проблеми, за разрешаването на които никои не се интересува от нашата позиция.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____     ____    ___    _   _   _   
| ___| / ___| / _ \ | | | | | |_
|___ \ | | | | | | | |_| | | __|
___) | | |___ | |_| | | _ | | |_
|____/ \____| \__\_\ |_| |_| \__|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.