Естествено е да "нямаме" позиция по кризата и да чакаме европейската, защото просто искаме да се скрием зад нея. От една страна г-н Слатински е прав, че след като веднъж подкрепихме прецедента "Косово" сега нямаме морално право да се обаждаме. От друга страна управляващите (и особено БСП) не биха могли да заемат категорична позиция за/против, за да не бъдат обвинени в "проруски" симпатии (разбирай, че са обвързани с ДС-КГБ и подкрепят своя човек КГБ-иста Путин) или в лакейско следване на "Западната" политика (виж по-горния коментар). Единственият изход в тази деликатна ситуация вероятно е да се следва досегашната политика на "снишаване" докато бурята отмине. Но аз имам и един въпрос към автора. Анализът е много хубав, критиките за липса на позиция вероятно донякъде са основателни. Но в целия материал не намерих нищо за това каква тр. да бъде българската позиция в случая, нито какви са националните ни интереси в този регион и как могат да бъдат защитени. Така че трябва ли наистина да "надскачаме сянката си" и да се занимаваме с проблеми, за разрешаването на които никои не се интересува от нашата позиция.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
            _           ___   _  _   
____ | | __ _ |_ _| | || |
|_ / _ | | / _` | | | | || |_
/ / | |_| | | (_| | | | |__ _|
/___| \___/ \__, | |___| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.