Мисли от претъпкания Автобус 111 (Продължение)

  Да се пътува сутрин в Автобус 111 от “Люлин” до “Младост” е наистина ужасно неприятно преживяване. Човек няма как да даде воля на всякакви ядосани, нервни и бесни разсъждения.
  Автобус 111 може преспокойно да послужи за емблема, за знак и символ на Прехода - блестяща илюстрация на всичко онова, което се случва у нас и най-вече - на всичко онова, което вече се е случило, преподредило се е и като че ли не подлежи на обжалване.
  Не, не преувеличавам. Защото претъпканият Автобус 111 е нагледна илюстрация и крещящо свидетелство за тоталното пренебрежение към обикновения човек, към редовия гражданин, към порядъчния данъкоплатец.
  Не е нормално, не е естествено, не е логично всяка сутрин стотици, хиляди хора да бъдат принуждавани да се блъскат, да се псуват и обиждат един друг, да се натъпкват, набутват и напъхват в Автобус 111 със сила, омраза и ненавист към себеподобните... И да им се налага да воюват за всеки квадратен сантиметър въздух, площ и пространство, да им мачкат дрехите, да им стъпкват обувките, да им оскотяват душите.
  Днес съжалих една младолика жена - добре облечена, навярно успяла в бързина и стрес, но с нежност и обич да сервира закуска вкъщи и да заведе детето на градина – притисната по непоносим начин от всички страни, смазана. А тя не е като мен – да й стига, че някак се е промъкнала, да се радва, че може някак да диша. Тя е жена, не е човешко, хуманно, естетично да я карат да се притиска с гърдите си до премаляване и задуха в нечий гръб, да се забива нечий лакът в корема й, да залепва нечий дюкян в ханша й.
  В тази блъсканица може да се види и се преживее всичко – и упоритото нежелание да се прояви капка кооперативност; и тъпото желание на някой да се шегува с пиперливи и глупави фрази; и лошият дъх на препила уста; и мръсната пот на отдавна некъпало се тяло; и шумната, не винаги чисто облечена група хора, чрез които нашето общество върви към неповторима етническа пъстрота.
  Автобус 111 е симптом за нарастващата неуправляемост на София, той е тревожен спомен от бъдещето, той е предчувствие за всичко, което ни очаква, когато и ако поредната харизматична илюзия (този път в нейния мачо-бицепсов-вид) се премести от кметското в премиерското кресло.
  Автобус 111 го няма в познанията, пък и в представите на депутатското множество, което сега целокупно (и ощастливените от “обективния и справедлив” доклад на ЕК управляващи, и иначе много амбициозната и нахъсена опозиция) – е в много дълга парламентарна ваканция. Всъщност – в една перманентна ваканция, на която не й е до гражданите, всяка сутрин изживяващи ада на пътуването.
  Пък и тези граждани едва ли могат да бъдат наречени "потребители". Защото те не потребяват услугата – да се возят в Автобус 111, - ами се подлагат доброволно, поради липса на алтернатива, на безбройните мъки и унижения в този Автобус.
  А като не се потребители, те не могат да бъдат забелязани и уважени от най-високоплатения европейски чиновник Меглена Кунева, в чийто ресор е иначе защитата на потребителите.
  Въпросният най-високоплатен европейски чиновник не би и могъл да се занимава с някакви несретници от Автобус 111, защото си има далеч по-важни каузи.
  Първата и стигаща почти до обсесия грижа, това е да предпази европейските деца от опасните китайски играчки.
  Сега си има втора грижа, която също може да стигне до степен на автохипноза – да попречи на европейските деца да дъвчат безразборно дъвки, като ги натика (дъвките) из най-затънтените рафтове на магазините, а постави най-отпред и на най-видно място млечните произведения.
  Аз съм сигурен, че европейският чиновник Меглена Кунева е категорично убедена, че българските деца потребяват толкова малки количества млечни произведения, само защото лошите търговци са ги натикали (млечните произведения) из най-затънтените рафтове на магазините!
  Още по-сигурен съм, че като истински европейски чиновник, Меглена Кунева много скоро ще си промени фамилията на Кунев, като дори може да започне да я изписва с двойно f: Meglena Kuneff!
  Във форумите човек може да прочете не малко умни неща, независимо от преобладаващите там псувни и ругатни (даже ми хрумва нещо в момента - когато се те намачкали в Автобус 111 или някой друг от сорта, просто ти се иска да изхвърлиш гадните си емоции и смачкания фасон на своето его във форума на някой по-четен сайт – може да ти олекне)...
  Хареса ми в един от форумите мисълта, че нашите политици наистина водят България на Запад – към Западните Балкани.
  Или почти библейското: "По спонсорите ще ги познаете!"...
  Или че у нас има непрекъснато движение и смяна на ролите: едни се превръщат от мутри в политици, а други - от политици в мутри.
  Или че при един от честите свои излети, ловната дружинка на политиците (начело с президента) без да иска е отстреляла безценен, рядък екземпляр, вписан в Книгата на застрашените от изчезване видове – това било Българският Европейски Проект.
  Не зная, не ги разбирам ловните неща, защото не съм ловец - макар и внук на ловец, който обаче не гледаше на лова като на поза, като на подражание на хай-лайфа, като на развлечение, като на очевадно избиване на комплекси и като на безмилостно изтребване на безценни екземпляри – наготово и на пусия, организирана в стила “Тодор Живков ловува заедно с Пенчо Кубадински”, а като на част от вечния и полезен природен кръговрат...
  Но съм убеден, че през окуляра на суперскъпата пушка (каквито няколко на брой има и президентът) не се виждат вечните, ежесутрешните проблеми на хората от Автобус 111.
  Това е значим проблем изобщо на съвременното състояние на Западния тип демокрация – увлечение по мениджирането на макропараметрите на даденото общество, акцент върху стабилността, прогнозируемостта и “гасенето” на крайностите. Но се загубва фокусът върху отделния човек, той има все по-малко възможности да се чувства приобщен и съпричастен, важен и нужен. И това го тласка в лабилни състояния на дефицит на опори и недостиг на ценности; прави го податлив на депресии и загуба на смисъл, загуба на значимост и потребност; излага го на високи рискове от деструкция, от отчуждение; поражда невъзможност да се ориентира в обществените процеси, да намери себе си.
  А у нас е много по-страшно. Цели обществени групи, цели социални срезове от народа ни са изключени от приоритетите и мисленето на политиците, оставени са сами на себе си – при това в многа агресивна, нерегулирана, неохранявана от разни крайности и ексцесии среда. Като се добави все по-тежащата умора от непрекъснатите обрати и изпитания на Прехода, не е трудно да си представим колко съзнателни граждани, колко осъзнати европейци ще се родят от хората, подложени всяка сутрин на унижения, подобни на тази в Автобус 111 – практически нула.
  Ако беше само моята неспособност да приема, че в началото на 21 век е възможно толкова безхаберие у управляващите, за да не си поставят като задача решаването на проблема “Автобус 111”, не бих си давал труда дори да отделям място на сайта си и да обръщам внимание на този ад. В края на краищата, сам взех това свое лично решение – да се возя в Автобус 111, вместо да бъда поредният храненик на държавата в някое посолство.
  Но аз непрекъснато се улавям, че виждам “Автобус 111” като метафора на ставащото у нас, като абсолютна илюстрация на начина, по който се управлява страната ни.
  Да, може да се направят някои по-лъскави неща (каквито са новите автобуси, движещи се по тази линия). Но от това на хората няма да им стане по-леко, защото у управляващите липсва разбирането за проблемите; няма я толкова необходимата и мотивираща ги чувствителност към анормалните ситуации; отсъства визията как да се преодоляват проблемите и не се чувства амбицията тези проблеми да бъдат решавани.
  Управленското у нас е изнесено в сферата на политическото говорене, в симулацията на воля, в имитацията на усилия и в хвърлянето на прах в очите на Европа, че нещо се прави.
  Скъсана е връзката между целите на управлението и хората.
  ● Целите на управлението са част от отношенията вътре в елита, те са свързани с амбициите да се преразпределят властови, материални и символни ресурси, да се пренареждат участниците в елита край кръглата маса на управлението, да се отвоюват територии от властта и да се усвояват фондове.
  ● Докато хората са само придатък към управлението, те са фон, на който нещата у нас се правят и някакси се случват.
  Хората са мимансът, публиката, без която представлението е невъзможно. Като модерните PR-технологии позволяват да се предизвикат и породят такива възприятия и оценки у публиката за играта на сцената, каквито са нужни на актьорите, за да продължат те играта си.
  Понякога ме е много яд на задушаващите се в Автобус 111 всяка сутрин хора. Гледам ги – като стадо, те приемат участта си, прилепнали един до друг; като призраци - мълчат, търпят да ги унижават, да им съсипват дрехите, душите и настроението.
  Но после си мисля: Не е честно да си казвам – сами са си виновни; така им се пада; в края на краищата, да са като овце е техен съзнателен избор!
  Защото техният проблем в Автобус 111 не е единствено и не е само транспортен, макар че като транспортен проблем той има своето решение, сигурен съм, че го има, стига столицата ни (както и нашата държава) да имаше кадърно управление...
  Проблемът на тези хора е преди всичко политически. Те са част от огромните маси хора, загубени в Прехода. Дори и да се направи нещо и да се свърши с Кланица номер 111, те ще имат още 111 проблема, които ежедневно ще продължат да ги мачкат, да съсипват човешкото им самочувствие и съзнание.
  А решението на политическите проблеми е политическо. То може да стане само в политическата, в обществената сфера. Т.е. да се мобилизират обществените ресурси, да се събуди обществената енергия, да се генерира стратегическо виждане и да се намерят необходимите лидери.
  Само така би могло управлението да се обърне с лице към хората, да ги забележи, да осъзнае, че те са смисъла и същността на това управление, те са потребителите на всички услуги (и на най-важната сред тях - сигурността), които произвеждат трите - уж разделени - власти. Власти, замислени да служат на хората, а не да карат хората да ги обслужват.
  Само че, както казваше някога Николай Хайтов: Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.

  07.08.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____      _       ___    ____     ___  
|_ _| / \ / _ \ | _ \ ( _ )
| | / _ \ | (_) | | |_) | / _ \
| | / ___ \ \__, | | _ < | (_) |
|_| /_/ \_\ /_/ |_| \_\ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.