Изпратено от Guest (нерегистриран) на Пет., 26/09/2008 - 10:50.
Уважаеми г-н Слатински,
Моля за Вашия коментар по следния рецидив в политическия ни живот.
Чл.95 от Конституцията на Република България и чл.41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация поставят аналогични изисквания съответно към Президента и към кмета(овете) - мажоритарно избираните длъжностни лица у нас. Бойко Борисов демонстративно, нагло, арогантно и безцеремонно е нарушил и нарушава ЗМСМА. Той върлува по всички сутрешни и вечерни блокове, по вестници и списания в качеството си преди всичко на лидер (ръководител) на политическа партия, води и подписва вътрешна и международна кореспонденция като лидер, документално комуникира с ЕНП като лидер. (Софиянски беше по-умерен). Дори се “учудва” как може премиерът да е партиен лидер, а кметът (той) да не е. Нарушението е двойно защото се използва и подставено лице. Много от медиините изявления на Борисов звучат като присъда от последна инстанция. Вие изключително точно определихте Бойко Борисов като "диагноза на нашето общество". Изглежда неудържимото желание на кмета да се поставя над закона е проява на общото ни епидемично заболяване да гледаме на закона като "врата у поле". Но защо медии, водещи журналисти, политици, изтъкнати юристи, иначе словоохотливите политолози и анализатори, които проявяват повишена чувствителност към всяко нарушение на управляващите, са обявили “заговор на мълчанието” по този казус. Нека допуснем, че някоя от институциите на съдебната власт бъде сезирана или се самосезира. Или че някой запита Конституционния съд дали “лидер”, “ръководител”, “председател” на политическа партия са идентичнти по смисъла на закона. Докато се стигне до решение ще дойдат изборите. А какво може да бъде решението. Да забранят на Бойко да е лидер. Смешно – нарушението е консумирано. Да го отстранят като кмет – добре дошло за Бойко: хем ще се отърве от досадните кметски грижи (боклук, задръствания, парно, сняг, дупки), хем ще се обяви за национален герой, мъченик, жертва на Станишев, на завистта и на кого ли още не. Остава моралната присъда на обществото – не искаме кмет, министри, премиер, за които законът е врата у поле.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Уважаеми г-н Слатински,
Моля за Вашия коментар по следния рецидив в политическия ни живот.
Чл.95 от Конституцията на Република България и чл.41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация поставят аналогични изисквания съответно към Президента и към кмета(овете) - мажоритарно избираните длъжностни лица у нас. Бойко Борисов демонстративно, нагло, арогантно и безцеремонно е нарушил и нарушава ЗМСМА. Той върлува по всички сутрешни и вечерни блокове, по вестници и списания в качеството си преди всичко на лидер (ръководител) на политическа партия, води и подписва вътрешна и международна кореспонденция като лидер, документално комуникира с ЕНП като лидер. (Софиянски беше по-умерен). Дори се “учудва” как може премиерът да е партиен лидер, а кметът (той) да не е. Нарушението е двойно защото се използва и подставено лице. Много от медиините изявления на Борисов звучат като присъда от последна инстанция. Вие изключително точно определихте Бойко Борисов като "диагноза на нашето общество". Изглежда неудържимото желание на кмета да се поставя над закона е проява на общото ни епидемично заболяване да гледаме на закона като "врата у поле". Но защо медии, водещи журналисти, политици, изтъкнати юристи, иначе словоохотливите политолози и анализатори, които проявяват повишена чувствителност към всяко нарушение на управляващите, са обявили “заговор на мълчанието” по този казус. Нека допуснем, че някоя от институциите на съдебната власт бъде сезирана или се самосезира. Или че някой запита Конституционния съд дали “лидер”, “ръководител”, “председател” на политическа партия са идентичнти по смисъла на закона. Докато се стигне до решение ще дойдат изборите. А какво може да бъде решението. Да забранят на Бойко да е лидер. Смешно – нарушението е консумирано. Да го отстранят като кмет – добре дошло за Бойко: хем ще се отърве от досадните кметски грижи (боклук, задръствания, парно, сняг, дупки), хем ще се обяви за национален герой, мъченик, жертва на Станишев, на завистта и на кого ли още не. Остава моралната присъда на обществото – не искаме кмет, министри, премиер, за които законът е врата у поле.