Стратегия Синергия Сигурност

  Наскоро писах за това, че (http://nslatinski.org/?q=bg/node/1025):
  "В областта (областите) на националната сигурност, външната политика, вътрешния ред, отбраната, международните отношения и политологията у нас тотално доминират като количество (може би 80%, дори 90%), начин на анализиране, заявени позиции и отправяни послания, хората с определен тип мислене, което включва в значителна степен следното - то е политически ляво, геополитически прокремълско, открито антиамериканско, отявлено антизападно, безспорно антинатовско и леко приглушено, но убедено ентиевропейско (донякъде по-скоро анти-ЕС)."
  Ето и сега чета обемиста геополитическа книга, очевидно написана като курс лекции за ключов наш университет, в която яростно се защитават точно тези позиции - без никаква критика за тях или поне леко съмнение в тях. Една микронна част, например, е обосноваването на тезата, че САЩ имат една и съща, инвариантна, агресивна политика спрямо Русия - и към Ленин и Троцки, и към Съветския съюз, и към Путин...
  
  Разбира се, че когато става дума за университетското образование, то всеки преподавател трябва да се ползва със свобода - как да преподава и какво да преподава.   Университетите винаги са били ковачници на свобода и независимо мислене.
  Това, което мен лично ме притеснява може да бъде формулирано в следните четири пункта:
  1. Тоталното доминиране на една и при това крайна научна, или околонаучна, или полунаучна, или псевдонаучна гледна точка, много силно деформира самата представа у младите хора за дадената наука - те много лесно могат да започнат да си мислят, че тази гледна точка е единствено възможната, че това, всъщност, е цялата наука, че е Науката.
  2. Абсолютното количествено превъзходство на тази гледна точка унищожава дебата (асиметрията е убийствено силна) и започва вместо отстояване на принципни научни позиции да произвежда позиции по принцип - преднамерени, крайни, агресивно изразявани, смачкващи в зародиш алтернативните виждания.
  3. Господстващата гледна точка в науката все по-радикално влиза в разрез с основните външнополитически приоритети на страната ни, ерозира ги, окарикатурява ги, презира ги и подготвя с масовостта си и интензивността си цяло едно поколение млади хора, които мислят по същия начин за тези основни външнополитически приоритети, с което се създава сериозна по брой и доста емоционално надъхана база за бъдеща контрареволюция по отношение на тези външнополитически приоритети, с последващото им отхвърляне и "научно обоснована" преориентация на страната ни в източна, евро-азиатска посока.
  4. Единомислието на тази изключително многочислена група български Учени и учЕни с ляво и левичарско, анти-западно и прокремълско външнополитическо мислене засилва тяхното сцепление и сплотяване, те материализират своето количествено превъзходство и силните си позиции сред огромна част от политиците и партиите във властта или около нея, което им позволява постепенно като разпростираща се все по-нашироко и по-надълбоко мрежа, да превземат всички институции, свързани с акредитирането, лицензирането, оценяването и контрола в тази наука, с което се асфалтира пътят за нормативното, концептуалното, финансовото и кадровото налагане на тяхната, засега количествено превъзхождаща гледна точка. И тази крайна гледна точка някой ден може да стане единствената и неповторимата, която се преподава в университетите ни; единствената и неповторимата гледна точка, чрез която може да се прави наука, да се получават научни степени и звания. И тогава по въпросите на плурализма в науката ни две мнения няма да има и няма да може и да има...
  
  07.01.2017 г.