Начало :: За новата партия предпочитам Дано, вместо Да, но…

За новата партия предпочитам Дано, вместо Да, но…

  Като човек, който вече от много отдавна няма абсолютно никакви политически амбиции, смятам, че дори някой да не изпитва особени симпатии към това, което бе наченато вчера, би трябвало да е позитивен в мисленето си за него. В края на краищата риск за този лукс, да се помисли в дадения момент позитивно, няма. Най-много да се е родила поредната партия. Но пък може и нещо да се промени. Нима има човек, освен олигархията и клиентелата на властта, който да не иска нещо в България да се промени, за да не бъдем последни в Европа по всички положителни и първи в Европа по всички отрицателни показатели?
  От друга страна, хората, впуснали се вчера по един дълъг и труден път, не бива дълго да се поддават на еуфорията, на пожелателното мислене, на въобразяването как вчера се е случило нещо невиждано досега у нас, на измамното усещане колко са много. За жалост, те засега са само конкретни имена на надеждата, очакването, потребността, вярата, отколкото нещо повече. Иначе те и тези, които са ги олицетворили по този начин, все още са критично малцинство, вариращо някъде около статистическата грешка. И затова тръгвайки по този дълъг и труден път, начинателите от вчерашния ден - да се самоцитирам от мой вчерашен коментар - са малко като сапьора, който може да обезвреди 1000 големи мини, но да се самовзриви с 1 малка - достатъчен е един леко съмнителен компромис, една леко корупционно мотивирана позиция, една лека кариеристична амбиция, една лека абсурдна коалиция и това е, хората ще им кажат - обичам те дотук... Дано обаче се опазят... Казвам Дано, защото не ми се мрънка за пореден път с обяснения защо нещата няма да се случат и затова предпочитам Дано, вместо Да, но.
  Няма като други добронамерени съветници да си казвам критичното мнение за някои тези и позиции - ще се намерят и по-точните формулировки, у нас кибици отстрани, които виждат по-точните ходове - дал Бог.
  След толкова заблуди и грешки, след като Времето не се оказа наше, дано то се окаже тяхно, тогава от него ще има и малко и за нас, за да не си отиваме, като мнозина от нас, от този свят с отворени очи и мъка, че не успяхме. Така си мисля и като си мисля така, само си викам Дано!
  
  08.01.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _    ___     ___      _        
 | | | |  / _ \   ( _ )    (_)   ___ 
 | | | | | (_) |  / _ \    | |  / __|
 | |_| |  \__, | | (_) |   | | | (__ 
  \___/     /_/   \___/   _/ |  \___|
                         |__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.