Стратегия Синергия Сигурност

  ЧНГ!
  Няма да коментирам по същество обръщението на президента. Не ми се отварят нови фронтове, а и вече съм цитирал Талмуда - ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива каквито сме ние. Е, може да се каже и така - ние чуваме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
  Искам само да кажа, че съм абсолютно убеден, че с това соцнаследство трябва да се разделим. Ненужно е и е нелепо в сюблимните и най-интимните семейни или приятелски съпреживявания да ни се изтъпанва президентът и да произнася записан няколко дни преди това и най-внимателно аранжиран монолог, да чете монотонно и да го прави с втренчен поглед пред себе си и без мимики и гримаси като Бъстър Кийтън, общо-взето банален текст, който тече от само нему видния монитор и който е написан от неговите съветници - т.е. той не говори нещо лично свое, мило, сърдечно и искрено, а с апломб декламира нещо чуждо, та дори и на хора от екипа.
  Неизменно съм съветвал президента Първанов да престане с тази тоталитарна приумица, присъща на вожд и учител на народа, взрян в бъдещето и дълбокомъдрено произнасящ истини от последна инстанция, в които често самият той не вярва или на чиито ценности самият той не е верен.
  Едно такова слово може да се произнесе предния ден, по обяд на 31-и декември или по обяд на 1 януари. Но не в 12 без 10. Това е нонсенс, това е ненужно и даже вредно. Ние сме в 21 век. Политиците отдавна вече не са наставници и учители на народа, а негови слуги, не те трябва да учат хората на мъдрост, а те самите да се учат на мъдрост от хората.
  
  
  В началото на 2005 г. бях направил анализ за президента Първанов на това кога, как и какво споделят със своите народи по същия повод президентите Александър Квашневски, Вацлав Клаус, Иван Гашпарович, Ференц Мадъл, Янез Дърновшек, Арнолд Рюйтел и Траян Басеску.
  Ето отделни пасажи от моя анализ:
  "Впечатлява езикът на Словата: това е езикът на хората, а не на елита.   Думите са прости и нормални, човешки и задушевни. Споделя се за делника и празника, за любовта и семейството, за вечното и святото, за децата и бащите, за морала и вярата, за топлината в отношенията и съхраняването на традициите.
  Президентите се спират на това, което вълнува народа – за насилието при младите; за подрастващите и техните идеали и ценности; за религия и екология, безработица и раждаемост...
  Президентите отделиха много време да говорят за единение и за общност, за солидарността - въпреки разделението, което за пазарната икономика е най-силно в материално отношение.
  Разбира се, че не са забравени сънародниците зад граница. Духовното пространство на Отечеството не се ограничава и не се изчерпва с неговите граници.   Събратята ни, наричащи се с името на Родината, любещи, тачещи и милеещи я, те са с нас...
  Особено място се отделя на милосърдието и хуманността, на това, че на празника богатите и имащите могат да помогнат на бедните и нямащите; и за малко, поне за миг нещастните, слабите и болните да се чувстват щастливи, силни и здрави.
  В Словата на президентите не е пропуснат и Бог: с молбата и с пожеланието той да благослови Родината и да ни закриля..".
  
  01.01.2017 г.