Още веднъж за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Защото съм убеден, че това е правилният и верният път)

  След като преди няколко дни в материал за този сайт аз лансирах идеята за Третата република (вж. моя анализ „За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА”), научих, че подобна идея е предлагана и от други мислещи и разсъждаващи над проблемите на страната ни хора.
  Нищо чудно, защото нашето общество постепенно трябва да узрее и да стигне до решаващия, до неизбежния извод, че ние се нуждаем от радикални, качествени и смели промени в начина, по който е конструирана и функционира българската държава.
  Накратко ще припомня защо точно ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА:
  ● „ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА” – това е социалистическата република, установена малко след 9 септември 1944 година.
  ● „ВТОРАТА РЕПУБЛИКА” – това е републиката на Прехода, установена малко след 10 ноември 1989 година.
  ● „ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА” – това ще бъде европейската република, която трябва да изградим в условията на постигнатото членство на България в Европейския съюз, т.е. за нея ще се говори като за установена малко след 1 януари 2007 година.
  Сегашната българска държава е много лошо конструирана. Редица от нейните дефекти са в резултат на Конституцията, приета през 1991 година. Направените няколко поправки на тази Конституция под натиска на ЕС фактически само умножават хаоса.
  Някога, като един от 39-те депутати на СДС, аз участвах в безпрецедентната и, естествено, странна за парламентарните традиции гладна стачка. Формално ние предприехме тази гладна стачка като протест срещу подписването и приемането на новата Конституция, но всъщност основната ни битка беше срещу сценария, който ръководството на БСП (главно Андрей Луканов и Александър Лилов) и няколко лидери на СДС (най-вече Петър Дертлиев и Петко Симеонов) готвеха за страната ни след като Конституцията стане факт – а именно, да се трансформира Великото народно събрание в Обикновено и да изкара останалите 3 години от мандата си!
  Това за нас бе чудовищно, несправедливо към обществото и изцяло неприемливо - България вече не бе същата, тя искаше реални демократични промени и значителна част от нея скандираше понякога грубо и безкомпромисно: „Луканов е престъпник, а Лилов ...”.
  По-късно, като стана ясно какви мини със закъснител са подложени под демократичния Преход с тази Конституция, аз нееднократно съм си казвал: Трябвало е да се гладува, и то не 10, а много повече дни, защото наистина е имало за какво...
  От всички изключително грешно конструирани (не казвам, че всички те са били направени съзнателно и с пъклен замисъл) основи на ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, аз ще посоча тук само две:
  ● Създаването на независима от всичко и от всички, вкл. от обществото, от редовите граждани-данъкоплатци, от живота, разума и нормалната логика Прокуратура. Над ръководството й – небе, Бог и Извънземен разум. Може би затова рано или късно идва момент, в който на всеки един Главен прокурор започват да му се привиждат зелени човечета, а дейността му, независимо от неговите човешки качества, се оказва провал.
  ● Граничещият с абсурда факт, че президентът на България е единственият политик, избран от целия български народ, но има предимно представителни функции. Може би затова рано или късно идва момент, в който на всеки един Президент, Президентството става тясно за душата му и той започва да се мъчи, независимо от неговите човешки качества, да добие нови правомощия. Като вече всичко е въпрос на личен морал и лично чувство за мисия и призвание - дали ще го прави заради своята Държава, заради своята Партия или заради своето Его.
  (За да не бъда неправилно разбран - все повече съм убеден, че в парламентарна република като нашата, президентът трябва да бъде избиран с някакво квалифицирано мнозинство от парламента, да е преди всичко заслужаващо уважение Лице на Българската Държава и да заема този пост като резултат от достойно проживян обществен, личен и ако може - политически - живот.)
  Давам тези два примера за сбъркани с нормалната логика и оказали се фатални за нашата страна системни, структурни и архитектурни дефекти, предизвикващи опасни сътресения и превръщащи се в деструктивни концентратори на напрежения, само за да покажа, че ВТОРАТА РЕПУБЛИКА не може да бъде някак отремонтирана, малко поукрепена, леко реорганизирана - необходими са демонтаж и нов, модерен, европейски строеж.
  България не може да бъде поставена на крака, държавата не може да бъде реабилитирана, управлението не може да бъде далеч по-ефективно, нашата политическа класа не не може да бъде по-отговорна и по-европейска – само с палиативни мерки, с ре-активни отговори на постоянно множащите се проблеми. Ако по този начин би могло да се извършат коренни подобрения на състоянието на страната, то тъй-като нейният управленски елит не е изначално злонамерен, вредителски, антинароден, той вероятно би го направил. Та кой политик не иска да бъде успешен, преизбиран, да пишат за него учебниците по история!?
  Не, така няма да стане. Таке не може да стане. Необходими са ни не ре-активни, приспособяващи се към средата и обстоятелствата действия и решения, а про-активни, формиращи обстоятелствата и средата решения и действия!
  Нека изрично посоча, че проблемите далеч не са единствено в Конституцията. Ние трябва да направим много сериозно обследване на всички детайли от конструкцията на днешната ВТОРА РЕПУБЛИКА:
  ● Конституция.
  ● Концептуални и стратегически документи.
  ● Законодателство.
  ● Система за държавно управление, в т.ч. и всички нейни подсистеми – система за национална сигурност, система за управление при кризи, система за оценка и управление на риска.
  ● Структура на институциите от системата за власт и управление.
  В България ескалира процесът на свръхпроизводство на държавни органи, институции, агенции, комисии... Това е една вакханалия, която се превръща в тежко бреме за данъкоплатеца и рязко понижава ефективността от функционирането на държавата, превръща държавната служба в синекур и зона на размита отговорност.
  Добре е да се направи анализ на ефективността на много от тези размножили се образувания. В това число, ако щете - и на някои "свещени крави" като напр. Конституционния съд, където закритото, непрозрачно и недостъпно от гражданското ни общество братство от 12 видни юристи е институционализирано в de facto сакрализирано от Закона изключително скъпо и нищожно като полезност безделничество.
  ● Взаимоотношения и разпределение на правомощията и отговорностите между централната власт и местните власти.
  ● Ресурсно обезпечаване на държавата и обществото.
  ● Кадрово обезпечаване на управлението на всички нива.
  ● Приоритети на държавното управление.
  Слагам този пункт последен, само за да се спра малко повече на него. Аз съм категорично убеден, че държавата ни се управлява по инерция, по приоритети от сферата на управленската общология, на принципа: Така правят всички, или защото така е било и значи така трябва да бъде. Но за държава като нашата е въпрос не само на оцеляване, а и на просперитет да се спре разхищаването на финанси и усилия по този демодиран и дано не се окаже гибелен за нас начин, който не отчита националните потребности и цели, базира се на действия по шаблон, без да изисква кративност, визионерство, лидерство.
  Трябва да се премине към качествено нови приоритети на държавата и нейното управление. Такива приоритети (в които съответно трябва да се инвестира целенасочено, със стратегическа мисъл и усет за държавност и държавничество) са:
  ●● Качеството на живота - което ще означава, че социалната политика, екологията, устойчивото развитие са първите точки в дневния ред на управлението - на национално, регионално и локално ниво.
  ●● Качеството на човешкия потенциал - което се постига най-вече с дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и преди всичко в здравеопазването, образованието, науката и високите технологии.
  Именно защото ни е нужно много сериозно преосмисляне на модела, по който е конструирана държавата ни, на начина, по който тя се управлява и на приоритетите, които трябва да се следват за европеизирането и модернизирането на страната, аз свързах създаването на новата, на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА с провеждането на това, което наричам Стратегически преглед на българския преход. Т.е. преглед на всичко онова, което се случи и бе направено у нас през тези 20 години на тежкия, понякога крайно неефективен и доста антихуманен, изпълнен с откровен и открит социалдарвивизъм и често с избутване на България и националните ни интереси на заден план, Преход.
  Разбира се, идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА казва само Какво трябва да се направи. Ако се постигне съгласие, че ние не можем да ревитализираме държавата си и не можем да спрем крайно негативните процеси, които дискредитират демокрацията вътре в страната ни и в същото време дискредитират страната ни в Европа, тогава вече можем да мислим Как това да се направи.
  Историята подсказва, че реализирането на всяка радикална идея, която идва да отпуши развитието на държавата и обществото и да даде тласък на модернизацията на хората и нравите, би могло да стане като си намери нужния Субект на промяната.
  Този Субект може да бъде отделна личност (ген. Шарл Де Гол); може да бъде група прозорливи, зорки и зрящи личности (бащите-основатели на САЩ, бащите на съвременна Европа); може да бъде също някое политическо движение, партия, сила („Солидарност”); а може и цялото общество или огромна част от него да узрее за необходимостта от промяна и тази промяна да се базира на най-широк обществен консенсус ("зеленото чудо" на днешна Ирландия, държавата-образец, държавата-модел за мен).
  Важното е да се осъзнае, или най-малкото – да се даде шанс за започване на осъзнаването, че така повече не може да се продължава, че – както се вижда – дори дисциплиниращите мерки на ЕС, на тази последна надежда за демократизиране, модернизиране и европеизиране на България, се провалят.
  Под риск са основните цели и стремежи на страната ни, под риск е всичкото това, което придава смисъл на една държава, за да бъде тя не просто територия, населявана от спасяващи се поединично индивиди, а единно, интегрирано и консолидирано цяло от отделни хора, общности от хора и общество – обединени от общи цели, ценности и идеали.
  Под риск са също така:
  ● Пълноценното интегриране на България в ЕС.
  ● Младото ни поколение и неговата реализация у нас, неговите ценности, морал, дълг и патриотизъм.
  ● Опазването на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност.
  ● Приобщеността и съпричастността на българите в чужбина с България.
  ● Достойното участие на България на световната, европейската и регионалната сцена.
  Това са само щрихи, с които искам да завърша този нов свой опит да защитя тезата си, че ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, тази на Прехода след 1989 год., вече се е изчерпила, тя започва все повече да генерира несигурност и неподреденост в страната ни, да разкъсва социалната тъкан на обществото, да спъва България в нейните усилия да бъде модерна и уютна за живот, рализация и бизнес държава.
  И затова всякакви отделни, козметични, имитиращи, симулативни, хвърлящи прах в очите на Европа и на българските граждани, мерки са само изяждане на историческо време, палиатив, който изсмуква ресурси, усилия и надежди.
  Ние се нуждаем от нов обществен договор, от нова като система, структура, приоритети и управление, държава, която аз наричам ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА, европейската република България.

  27.07.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ___   _     _  _      ____ 
__ _ |_ _| | |_ | || | / ___|
/ _` | | | | __| | || |_ | | _
| (_| | | | | |_ |__ _| | |_| |
\__,_| |___| \__| |_| \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.