Уважаеми г-н Слатински, много ми допадна статията Ви за президента Първанов. Ваш почитател съм и чета всичко написано от вас. Но тук имам, някои несъгласия, който искам да споделя. Първо, за да бъда откровен до край ще кажа, че когато избраха г-н Първанов за президент аз се радвах, все едно са избрали моят баща /царство му небесно/. Разочарованието ми беше бързо и необратимо. Причините са тези, който Вие така точно сте изтъкнали. При мен когато нещо, което ценя, почне да се разклаща, обзема ме разрушителният стремеж да го разклатя докрай, да го махна от себе си. Не виждам г-н президента в ролята на Хайнрих ІV чакащ три дни пред замъка Каноса. Считам, че той е загубен за мисията, която съдбата му бе предоставила. Не смея да го съдя строго защото сме я докарали до там, че човек не може да остане почтен дори да иска — Това е болестта на тази страна. Ако успее да остане почтен, ще му видят сметката. Колкото и да звучи абсурдно струва ми се, че този държава трябва да бъде построена отново. Но не от такива, като него.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _   _   ____    _   _   ____  
| | | | | | | _ \ | | | | | __ )
| | | |_| | | | | | | | | | | _ \
| |___ | _ | | |_| | | |_| | | |_) |
|_____| |_| |_| |____/ \___/ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.