Изпратено от mapto (нерегистриран) на Съб., 26/07/2008 - 13:46.
Да се твърди, че падението на Първанов (известен още като Гоце) е типично за демокрациите е непознаване на принципите на демокрацията. Това поведение е типично по-скоро за тоталитарно-олигархична Русия, отколкото за Запада. Вярно е, че хора като Буш, Берлускони и Саркози си без смущение се впускат в суетата на светския живот, но това в никакъв случай не може да се каже за политическия елит на други страни, чиито лидери не са избрали светския живот пред суетата. Ярки примери в това отношение са скандинавските страни или Нова Зеландия. При тях обаче за непросветения местните лидери дори са неизвестни. Впрочем проблема не е в конкретните личности, а в обществата (нациите), които ги обкръжават и в крайна сметка избират. Стереотипът за политическо падение е Русия, нито в САЩ, нито във Франция, нито в Италия не може да се говори за толкова голямо принизяване на ценностите, като при нас и Братушките. В т.нар. Запад, тези политическо-светски фигури поне се чувстват отговорни пред обществото. Първанов доказа, че в неговия случай обществото е само една неудобна формалност, която пренебрегва с лекота.
За справка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Първанов
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Да се твърди, че падението на Първанов (известен още като Гоце) е типично за демокрациите е непознаване на принципите на демокрацията. Това поведение е типично по-скоро за тоталитарно-олигархична Русия, отколкото за Запада. Вярно е, че хора като Буш, Берлускони и Саркози си без смущение се впускат в суетата на светския живот, но това в никакъв случай не може да се каже за политическия елит на други страни, чиито лидери не са избрали светския живот пред суетата. Ярки примери в това отношение са скандинавските страни или Нова Зеландия. При тях обаче за непросветения местните лидери дори са неизвестни. Впрочем проблема не е в конкретните личности, а в обществата (нациите), които ги обкръжават и в крайна сметка избират. Стереотипът за политическо падение е Русия, нито в САЩ, нито във Франция, нито в Италия не може да се говори за толкова голямо принизяване на ценностите, като при нас и Братушките. В т.нар. Запад, тези политическо-светски фигури поне се чувстват отговорни пред обществото. Първанов доказа, че в неговия случай обществото е само една неудобна формалност, която пренебрегва с лекота.
За справка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Първанов