Езикът на политиците вреди на обществото ни

  Не, не ми хареса аргументът за това кой от какво разбирал - от апартаменти или самолети. И ще ви кажа защо, без да взимам страна в спора, а само от пустата му безполезна явно грижа за обществото и страната и да не ми е обидно за държавата и народа.
  
  Отдавна се знае - не само каквито сме, така започваме да говорим, но и както говорим - такива започваме да ставаме.
  Това за мен е адски важно да се проумее от висшите политици:
  Не само езикът ни е такъв, какъвто сме ние, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние.
  Все същата т.нар. "обратна връзка".
  Точно така не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.
  Ние ставаме все по-лоши и по-зли, защото живеем все по-лошо и по-зле, но и ние живеем все по-лошо и по-зле, защото ставаме все по-лоши и по-зли.
  Ето защо всеки смислен и мислещ родител трябва да внимава какви думи използва пред децата си. Ако той псува и говори цинизми, децата ще правят същото. Но най-страшното е не, че децата ще псуват и говорят цинизми, а и че като правят тези неща, те затварят хоризонта си на цели и стремежи, мисъл и действие в техните рамки. И както говорят, такива стават.
  
  Аналогичното е за политиците. И те са хора, а понеже са хора и нищо човешко не им е чуждо, могат да говорят нелепици, грубости, простотии, тъпотии, ценизми. Напр. кюфтаци, простаци, шестаци, размазвам ги от бой на изборите; хванали са ме за шлифера; гърдите ми са големи.
  Ще каже някой - нали така говорят обикновените хора.
  Да, ама не...
  Когато водещите фигури в държавата използват простеещ (да не казвам по-остри неща, за да не размивам тезата си с други нюанси) език, те по този начин го нормативизират и легитимират, превръщат го в образец, в стандарт, в пример за подражание и имитиране, в езикова рамка за цялото общество - в която то, обществото да осмисля и обяснява процесите.
  Висшите ни политици не са осъзнали своята отговорност за езика, на който обществото мисли за проблемите си.
  И като не са го осъзнали, те я карат словесно през просото, мислят си, че обиждат и уязвяват конкретен политически опонент. А не си дават сметка, че така вредят на обществото и народа си.
  С непремерен, лишен от дълбочина, злобничък, окарикатуряващ опонентите си език (тук не коментирам дали тези опоненти го заслужават), водещите политици легитимират грубостта, изпростяването, примитивизирането, чалгизацията, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.
  
  А ако един висш политик иска да разбие нелепия си опонент, вместо да слиза ниско на неговото ниво, може по чърчиловски да го „занити” с такава фраза, с такава яркост и разумна словесност на израза и изказа, че да му покаже цялата несъстоятелност - но като повдигне обществото до своето високо ниво и му помогне да погледне надолу в краката си и да види то колко низко е паднал опонентът му.
  
  04.07.2017 г.