Отново за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (На ход са младите – те и никой друг)

  Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
  Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
  Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.
  Тук само ще допълня, че мнозина от тези, с които разговарях смятат, че споменаването на идеята ми за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА от Стефан Гамизов само е хвърлило сянка върху нея и затова е нужно да се бърза, да се предприемат усилия, докато тя не е напълно опорочена и изхабена - за създаването на политическо движение ли, партия ли – „Третата Република”.
  Аз обаче не смятам, че е толкова лошо и други, вкл. публично известни личности, да говорят за тази моя идея, дори и да забравят да споменат авторството й. Далеч по-важното е да се натрупва критична маса от мислещи хора, които да са осъзнали, че сегашната конструкция на държавата – ВТОРАТА РЕПУБЛИКА - не може да работи в условията на европейската среда и само ще генерира хаос и безпорядък, каквито и частични или палиативни мерки и подобрения да й бъдат правени.

  Само че аз в никакъв случай не се виждам нито като Шарл де Гол, нито като Дън Сяопин на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.
  И то не главно и основно заради съмнение в моите лидерски и политически способности, а от принципни съображения.
  Аз смятам, че с идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА се опитвам да помогна в диагностицирането на болестта, за да разберем нейните коренни причини, а не да лекуваме някои нейни симптоми. Опитвам се да подскажа преди всичко КАКВО трябва да се прави. Но това – КАК то да се направи не е по силите на един човек.
  Ако бъда поканен да помагам в тази насока, мога да дам своя скромен принос с предложения и решения най-вече в системата за национална сигурност.
  И бих споделил вижданията си, че при конструрирането на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА би трябвало, според мен, да се направят освен редица други базисни промени и следните неща:
  -- Намаляване на народните представители от 240 на 120.
  -- Преминаване към наистина парламентарна република – с президент само с представителни функции, избиран от Народното събание (като напр. в Германия, Гърция, Турция).
  -- Премахване на поста "вицепрезидент" - формална, бутафорна, куха, излишна и поглъщаща човешки и финансови ресурси длъжност, каквато няма в нито една от бившите соцдържави, членки на НАТО и ЕС, както и - предполагам - във всички наследнички на бившата съветска система, а също и - допускам - в цяла Европа.
  -- Предефиниране на мястото и отговорностите на Прокуратурата.
  -- Свеждане на силно централизираните, по командно-административен модел изградени структури до институции, преди всичко координиращи дейността на мрежи от организации и органи (виждаме, в частност, провалите на свръхцентрализацията при Министерството на извънредните ситуации и ДАНС).
  -- Засилване на мажоритарния елемент (напр. от 60 на 60 та дори 100 на 0) при избора на народни представители.
  Ала това са само мои лични убеждения и изводи. За тях съм писал вече няколко пъти на този сайт. Цялостната концепция за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА изисква сериозни интелектуални усилия на сериозен екип от мислещи хора.

  Но аз не съзирам себе си като създател на поредната политическа партия и защото съм убеден, че шансът на България е в младите хора.
  Сегашните политици – бивши и настоящи – сме изчерпани морално, креативно, позитивно, човешки.
  Виждаме как един все още донякъде млад президент и един относително засега доста млад премиер имат излъчване и съзнание на хора, които чисто политически надхвърлят 70 години – липса на енергия, на съзидателни идеи, гъвкавост до безгръбначност на принципите, сателитно мислене. Вчера „против” (НАТО, Ирак, базите) – днес „за”. Вчера „за” (Милошевич, национализма, социалната политика), днес „против” (за социалното – да вземем свръхлибералната икономическа практическа програма плюс плоския данък).
  Българската политика се нуждае от радикални мерки по отношение на възрастта и пòла.
  Аз бих предложил на партии, които се надяват да управляват България след изборите, да действат решително и безкомпромисно в тази насока – да гарантират, че 3/4 от техните депутати (евродепутати, съветници) са хора под 35 години (1/4 от тях – под 25 години дори), а 1/2, т.е. половината са гарантирано жени!
  Не казвам, че това е панацеята, но българският политически „елит” е ментално, патриотично, етично и морално геронтофилски, климактериен, импотентен, безсилен, пасивен, кастриран, ялов и склеротизирал.
  Въпрос с голямо, с твърде важно значение е в него да се влее свежа, млада, нахъсена, динамична, потентна, креативна, емоционална, дръзка, наперена, готова да рискува, да отстоява позициите си, да се бори и да брани принципите си кръв.
  Няма да отидем напред с политика и „елит” претъпкани от хора с политически, обществени, нравствени, мисловни алцхаймер, паркинсон, осеопороза, склероза.
  Младите хора у нас трябва да се размърдат, да се захванат с отвоюването на България от дегенериращия и абсолютно неспособен да бъде строител, съзидател и сътворител „елит”.
  Те трябва да отнемат от този „елит” решаващата за страната ни роля и да поемат тази роля смело и силно, за да си построят България такава, в каквато те искат да живеят – европейска, модерна, демократична. А не да се оставят да бъдат изтласквани и пропъждани от нея. А не да си отиват от България, плюейки зад гърба си: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
  Младите хора, в осъществяването на тази задача над задачите, трябва да се самоорганизират, да използват възможностите на Интернет, да създават мрежи от мрежи. Ако ще трябва да се направи партия или движение, то това не е в началото на процеса, а в неговия край – в случай, че няма друг начин да се намесят в битката за съдбата на България.
  Иначе младите хора рискуват – чрез своята пасивност – да оставят България в ръцете, по-скоро в краката на този „елит”, който е провинциален, андрешковски, келепирджийски, имитационен, сателитно мислещ, разсъждаващ елементарно: „Кой, ако не аз; кога ако не сега; какво ако не ядене, пиене, мацки, лов, комисионни; къде ако не на коктейли, партита, оргии, ловни излети - у нас, на сафари и по време на държавни посещения...”.
  А такива като мен, пак казвам, ако има нужда от нас и нашата помощ – ще помагаме според възможностите и съвестта си. Но ние да водим, ние да сме лидери, инициатори, мотиватори, интегратори, консолидатори – не, не бива. Да сме могли – да сме го направили.
  Вярно, не сме за изхвърляне, но нямаме право да се изхвърляме и да се самопредлагаме на България. Тя сега разчита и уповава на младите.
  На ход са те – и никой друг!

  Николай Слатински
  07.12.2008 год.

Според мен, огромна грешка и на ЕС и на българските управляващи беше, че за има-няма десетина години наводниха законодателството ни с най-високите евро стандарти ... Какво се случи? Ами българите не успяхме и не успяваме да ги покрием, не сме готови за тях и не ги искаме.

Мнозинството едва ли някога ще се съобразява със закон, който го спира да прави това, което иска и няма държава, която да може да наложи такъв закон. Имаме едни закони за пред ЕС и съвсем други, които реално изпълняваме ежедневно. Искам да кажа, че колкото и да ни се иска, не можем да изпреварваме естественият ход на събитията.

Смятам, 20 век е показателен за това , кое е по-малкото зло измежду да се слееш с тълпата и да надделееш над нея за да я повлечеш на където искаш. Затова, според мен, преди да се мисли за "Трета Република" е изключително важно да се осигури колкото се може по-добра среда за образование. Революциите се случват преди всичко в главите ни. Това трябва да е основна битка на всеки, който иска промени към по-добро и тази битка се води от вътре навън. Т.е. не трябва да се въздейста на системата(обществото) отвън чрез нови държавни устройства и законодателства, щото тогава тя реагира на заплаха. За нея рецидивистите и реформаторите са едни и същи демони, които целят да я изкарат от установеното равновесие. Разликата обаче е, че за реформаторите няма нищо по-лесно от това да се впишат в общоприетото, стига да открият в себе си малко смирение и сили да устоят на изкушението да поемат ролята на агресори.

Преди Третата Република чистите трябва да се изцапат ... Да сформират бизнес общност, подчинена на мръсните днешни порядки, но с мисия чрез спечелените ресурси да осигуряват на всеки желаещ качествено образование.

С началото съм напъло съгласен. С тезата за обрзованието - също. Не мисля, обаче, че когато системата е необратимо увредена, когато е неспособна да произвежда ред и енергия, нещата могат да се променят в рамките на системата, като се помогне - чрез образование или дори просвещение - на повече хора да осъзнаят проблемите. Стратегически, системни, структури и социални дефекти, когато са преминали определен праг, не могат да бъдат лекувани и преодолявани само отвътре навън, както вие казвате. Трябва да се променят същността, формата, съдържанието, нормите и ресурсите, т.е. да се изгради нова система. Малко сложно звучи, но аз оставам убеден, че ВТОРАТА РЕПУБЛИКА е непоправима, неизлечима. Затова се нуждаем от ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.

Под "най-доброто от българщината" имам предвид хората. Да се направи така, че да сме образовани, кадърни и с високо самосъзнание за да не бъдем от онези, заклещени на дъното. Това може би са последните национални идеали, които можем да имаме и да осъществим. На всички други им е минало времето.

Съгласен съм, но си мисля, че това е част от българщината, т.е. част от "последните национални идеали, които можем да имаме и да осъществим"...те са необходимото, но не и достатъчното условие, за да оцелее и просперира страната...

И аз искам да съм богат и известен, докато съм здрав и млад, но няма как да я бъде тази. Можем да си създаваме колкото си искаме републики, но мнозинството спазва само законите, които иска. В мнозинството влизат и чиновниците, и докторите, и учителите, полицаите и т.н. Демокрация. От друга страна съм на 100% сигурен, че унас върви сериозна подривна дейност от всички страни.
Първо. От към запад, защото е ясно, че няма как да се осъществи обединена Европа без да се смекчи или дискредитира националността и принадлежността към нея.
Второ. От към Русия, защото, както и да се извърта, единствено руснаците имат интерес да дестабилизират по-сериозно политически и икономически страната. Което пък им изиграва лоша шега.... Доверието ни в европейските институции е много по-високо. Мисълта ми е, че плановете за България отдавна са измислени и може би, както винаги са правили великите сили, без нашето "присъствие".
За всеки е ясно, че в един глобален свят няма място за държави, национализъм, езиково разнообразие и т.н.
Но това, което можем най-добре е да оцеляваме, да запазваме вярата и културата си. И пак ще го направим. Пак ще оцелеем.
А Третата Република рано или късно ще се случи и не само защото със сигурност влиза в плановете на големите риби, но и защото е неизбежно стъпало.
Въпроса е в това да успеем да запазим най-доброто от българщината.

Имате основания да мислите така. Но аз винаги съм смятал, че прекалената сценарийност, наличието на изначална зла воля, която движи процесите и превръща България в преднамерена и отдавна набелязана жертва - всичкото това е прекалено и дори в основни свои предпоставки скарано с фактите и процесите.
Според мен има мощни геополитически течения, развиващи се по своя вътрешна, определяна от интересите и волята на участниците логика. Казано по-опростено, големите държави и намиращите се от страната на печелещите от сегашното състояние на света общности и компании, правят всичко възможно процесите да се развиват така, както на тях им е изгодно. А го правят, защото им е изгодно, защото така налагат и релизират интересите си.
А защо България е сред губещите? Не защото някой е написал сценарий, в който България е сред губещите, защото ние сме си конструрирали държавата отвратително, защото елитът ни в огромното си число е пасмина от негодни и негодници, защото народът ни се е смирил, а на младите не им пука (поне не са необходимото и достатъчно количество тези сред тях, на които им пука).
Ако се пренастроим системата и се вземем в ръце, ние ще можем да минимизираме щетите от мощните геополитически вихри и завихрания.
Това не е никак лесно. По-лесното е да смятаме, че някой от вън постоянно се събужда сутрин с натежала глава и докато си пие кафето, мисли как да прецака още малко България, а в Кремъл, да речем, Путин и Медведев си говорят само и единствено, как да ни дестабилизират.
И никаква вина значи няма това момче, на което медиите и олигарсите ежедневно му втълпяват, че е премиер и той вече напълно и безвъзвратно е повярвал в това...

Фундаментално... Корупцията не може да се пребори, а от там и корумпираната власт и диктатурата. Ако се замислите, най-големият ни плюс, постижение цивилизоваността е и най-големият ни недостатък. Просто, модерният човек използва модерни средства за да постигне целите си. А онези, които ментално са си останали в 19-20 век имат може би един-единствен инструмент, когато се изправят срещу модерни хора - агресията, насилието. И понеже за съвременният човек насилието е все по-недопустимо, той става жертва на собственото си израстване. Това е цената, която плаща.

Според мен каквото и да мислим, каквото и да се опитваме да направим, пътят е само един и трябва да се извърви ... Не може да се прескочи. Този път води към Съзнателни общества. Това повелява еволюцията, това е стъпалото, което изкачваме в момента. И както се казва "веригата се къса при най-слабата халка", т.е. криминалните елементи, които паразитират и след това използват ресурсите за да дърпат обществото назад.

С едно изречение - дълги, мъчителни и многобройни смени на поколението му е решението. Само че преди това, специално България ще плаща и много голяма "кръвнина" на поколенията от 90-те, та до днес, когато те поемат нещата в свои ръце.

Много силно и точно казано. Само че аз нямам време да чакам да се сменят поколения. Все тая надеждата България да стане нормална държава тогава, когато аз ще мога да й се позарадвам.
Много добре си давам сметка къде се намираме и колко трудности и невъзможности са пред нас. Но понеже ми се иска нещата да се случат, затова се оглеждам кой евентуално може да помогне на страната ни и на обществото ни за това. И нищо друго освен мадите хора не виждам на хоризонта.
Елитът [най-добре олицетворяван от президента, който всъщност е пресечната точка на политическият елит и олигарсите (т.е. по статус - политически елит, по манталитет - олигарх)] е запушил като тапа гърлото на българската демокрация. Само младите могат да се опитат и дори да успеят, да накарат тази тапа да изхвърчи.

1. "Проценти за млади хора и жени"?!?
А къде остава равенството между половете? Съревнованието между личности, достойни за депутати? Както на времето - "за деца на АБПФК се отделят 20 % от местата на новоприетите студенти във ВУЗ-а."
Абсолютно неприемливо! Ами вижте другите страни, бе хора - те на каква възраст си избират президенти, сенатори, губернатори. Няма ли там дори граница, бараж - за младите, а не за старите? Защо още от древността е имало "Съвет на старейшините? Защо е това? Защо все глупости са ни в главата?
Популистко!
2. Как се обосновава намаляването "числеността наполовина на народните представители в Народното събрание"? А защо на 120, може би на 99, или... защо не - на 41 само, или дори само на 7? Само заради заплатите им ли? За икономии? А то, могат да се правят икономии от поне един милион други места. Това е върховен орган на държавата, елит, там не "всички са маскари" и към днешна дата.
Популистко!
3. "Мажоритерен вот" и съответно избор. Какво по-просто от това? - премахва се 4 % бариера и тогава, според броя на гласовете, може да бъде избиран и по един човек от партия, групировка, група поддържници, подписани симпатизанти... Наличието на тази бариера е много, ама много недемократично.
4. "Трета република"?
Това предполага изменение на Конституцията. А това изменение предполага Велико народно Събрание. А това предполага - в обозрим срок действащите народни представители да се съгласят на това - на саморазпускане. А това предполага коренно променен състав на народните представители, защото понастоящем наличните такива изобщо не желаят да се дискутира подобна тема. Така си им е толкова хубаво!!!
До тук си е жива утопия. А между това определение и другото - "популизъм", едва ли има съществена разлика.
Другото решение е - "Революция", "Народно възстание". Това май у нас е по-вероятно от парламентарния път към промените. Като се знаем какви сме революционери:):):)

Не е необходимо диалогът да се води с квалификации. Но дори с квалификации, по-добре все пак да има диалог.
Аз не отричам ролята на възрастните хора. Но смятам, че заедно със социалистическите поколения вече и нашето, т.е. моето - като възраст и участие в политиката - е прекалено амортизирано, увредено, безполезно, превърнало се в сбор от твърде много страхливци, циници, подлеци, пасивни и бездейни личности (дори и сред тях да има много умни), апатични и т.н. хора, които дори и толкова различни, допуснаха България да се превърне в най-безнадеждната държава в Европа, в известна степен даже клоака - в която колкото си по-безнравствен, по-корумпиран, по-нагъл, по-продажен, толкова повече ставаш за елита - бизнес и политически. Ето защо смятам, че трябва рязко да се подмлади политиката ни, ето защо смятам, че младите хора трябва да си размърдат задниците и да си поискат България обратно, да я изтръгнат от всички тези, от всички нас, които по един или друг начин я окепазиха и опозориха.
Аз не предлагам чрез закон да се гарантират проценти за младите и за жените, а просто казвам, че бих посъветвал партиите, които искат да влеят свежа, креативна кръв в българската политика, да дадат радикално шанс на младите и на жените. Защото иначе ще влизат като млади на години в политиката главно партийни протежета, които не са посадили едно дърво, не са управлявали един човек, не са разрешавали една криза, не са родили едно дете. Или ще влизат в политиката жени със съмнително поведение, защото са любовници, метреси или държанки на политици или бизнесмени. Или просто свръхамбициозни дами, чието място в никакъв случай не е там, където се решават съдбините на България...
За тези 120 депутати вместо 240. Да, няма критерий за точния брой. Но е очевидно, очевадно и само човек с твърде слабо набръчкан мозък може да твъди обратното - че 240 депутати са прекален лукс и категорично неработеща маса за наш парламент. Ок, нека са 140 или 100, но важното е, че трябва да има радикално съкращаване, много по-силно сито и много по-ефективен, много по-мобилизиран, много по-посветен на политиката.
Не искам да падам ниско в изразните средства, но всяко мое отиване в парламента ме кара да се ужасявам - Господи, в какъв бардак се е превърнала тази свята сграда, в какъв паноптикум от физиопати и дори дегенерати - наброил съм поне 60 такива! Половината депутати са нравствен или законов позор за държавата! Иначе знам, че не е в числото решението. Но съм абсолютно убеден - парламентът трябва да бъде "наказан" за това, че предаде българската демокрация. И една от мерките е да бъде съкратен на половина. Ще подейства оздравяващо. Той си го заслужи. А и страната ни се нуждае от съизмерим с нейните потребности и възможности парламент. По брой депутати спрямо числеността на населението ние сме практически на едно от първите места в Европа!
Мажоритарният вот е категорично задължителен - за да издърпа черджето изпод партийните котерии и да върне поне донякъде правото на хората да се произнасят за това, което отговаря на техните интереси.
Мажоритарният вот не е панацея, но по-лош от него, при това с пъти по-лош е само пропорционалният.
Казвам го и като човек, печелил и единия, и другия вот. Истинска борба на личности и принципи имаше на мажоритарния, на който аз "размазах" символа на най-ретроградното номенклатурно безобразие в Перник (който в момента е ... "новото лице" на БСП в Перник).
Да, ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА изисква Велико народно събрание. Но ние и без това няма да минем без него. Това е капан, заложен от БСП с тази конституция.
Е, не смятам, че това, което мисля е утопия, както и не се изживявам за нов автор на утопии и съответно - нов кандидат да дам главата си за своята утопия. Просто държавата няма друг избор. ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, тази на Прехода е фалирала, тя генерира смо хаос и политическа, икономическа и морална ерозия, корупция и престъпност.
ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА е единственият устойчив, работещ и полезен модел на развитие, единствената алтернатива на революцията. Аз съм така устроен като човек, че ми се повдига от революции като тази 1996-1997 година например. Предпочитам цивилизованите пътища за оцеляване и просперитет на България.

Г-н Слатински,
Нека поговорим за тази Ваша идея. В това, което пишете (не само в тази статия, а и в предишните по темата) има пунктове, които споделям и такива, които бих критикувал.
Някои неща съм ги писал много преди да открия сайта Ви и просто ги намирам и тук, което общо взето е сигнал, че или сме на прав път, или мислим еднакво грешно.

Все още съм в процес на търсене на най-добрия път, който трябва да поеме България (не, че ако го открия българите тутакси ще тръгнат по него). В хода на това търсене научих нови неща, срещнах интересни хора и се опитвам да организирам част от тези хора да започнат конструктивен диалог помежду си.

Имате ли интерес към диалог или предпочитате монолога?

Разбира се, че имам интерес към диалог, към диалози с мислещи и размишляващи за процесите в страната ни хора. Ще се запозная и със сайта, към който ме препраща вашето име. Само да минат още 5-6 дни, които са част от една много тежка за мен десетдневка с лекции и претоварено от задачи и ангажименти време.

Струва ми се, че (щом сте поразгледали и другите статии или коментари тук) и сами бихте могли да си отговорите на последния въпрос.

А моя съвет към Вас (ако позволите) е просто да опитате, щом и Вие имате интерес към диалога..

Поздрави,
Администратор

Добре, нека опитаме.
Трябва ни платформа (т.е. място), където можем равнопоставено да водим дискусия и да си изясняваме нещата. Може би най-логичното е форум. Предпочитам пряката и непринудена дискусия лице в лице, но предвид колко сме заети, ще бъде много трудно да се организира среща на живо.

Преди да предлагаме решения, трябва да дефинираме ясно проблемите. Чувал съм, че обикновено малките проблеми се решават трудно, големите не се решават, а най-важните изобщо не се поставят. Разсъждавайки над ситуацията в България, стигнах до 3-4 значими проблема - неспособност на съдебната система да работи адекватно, ниско ниво на нацията (т.е. дефицит на базови граждански познания, ширеща се простотия), свръх-централизация и изолация на властимащите от гражданите (с което се опорочава напълно демокрацията)... Дали съм си задал правилните въпроси?

Един човек ме засече (може би с право), че това всъщност не са проблемите, а следствията от по-дълбоки проблеми. Има достатъчно свидетелства в подкрепа на тезата, че комунистите (или както се самоопределиха в началото на "прехода" - социалистите, по-общо казано - представителите на тоталитарната власт и техните наследници) не са спирали да дърпат конците и да насочват развитието на страната в коловоз, който им носи максимални лични облаги. Т.е. българският народ в нито един момент не е бил в позицията реално да избере ефективно разделение на властите, действащо правораздаване, ефективен контрол върху институциите на властта в държавата. Демокрацията на прехода служи за фасада, зад която се осъществява транформация на собствеността върху националното богатство. Разрухата в образованието, продажната журналистика, роенето на партиите, купуването на избори, невъзможността на съда да издава осъдителни присъди за крупни престъпления и т.н. явно не са характеристики на промяната към демокрация, а съзнателно търсено и предизвикано състояние.

Каква всъщност е нашата реалност, кои са определящите проблеми и как можем да се справим с тях? Мисля, че една такава дискусия ще ни бъде полезна. Преди ден-два един читател (непознат за мен) предложи да използвам форума, който е направил, за да участвам в такава дискусия. Конкретното място не е важно, важно е да случи обмяната на идеи и знания. Ето адреса: http://synergy-bg.net/smf/index.php

Засега не участвам там, но мога да се включа.

Страхотна статия !!! Прочели сте ми мислите г-н Слатински !!! Ето защо ви препоръчвам да посетите един сайт на една млада партия,на която от известно време и аз симпатизирам и се надявам младите като тях да променят нещо в тази безгръбначна държава от управници.

www.onb.bg - Общество за Нова България

Благодаря ви за оценката. Ще се запозная и със сайта по-подробно, само да се справя в близките 5-6 дни с една серия от лекции и поредица от ангажименти.
Да, младите са моята надежда. Много ми се иска те да си отвоюват България от продажния, антимодерен, антидемократичен и антиевропейски елит (бизнес и политически). В който елит има толкова малко патриотизъм. Може би защото е "трофеен", т.е. натрупал политически и финансови позиции чрез похитяване, плячкосване, заграбване, присвояване (by looting) - едните са заграбили гласовете на хората (напр. елитът на БСП експлоатира сантименти, носталгия, вяра, принципи и заблуди на хора, които се тълпят на Бузлуджа, а после, като се върне в София, той, този елит - или поне голяма част от него отива с прескъпи коли в прескъпи ресторанти и там пие, яде, почесва се по корема самодоволно и си казва - е, добре, че ги има тия наивници, та ние да си поживеееем в охолство и с власт); а другите са заграбили националното богатство, създадено от българския народ.

Не мислите ли, че една нова партия само ще доведе до увеличаване и на досега набъбналата бройка на партиите у нас. Предполагам, че ако не за друго, то по броя им можем да влезем в рекордите на Гинес. Що се отнася за младите и аз съм "за", но при условие, че някой трябва да им покаже част от "занаята". Що се отнася до Гaмизов, той остана за мен една загадка - откъде се появи, кой стоеше зад него, защо говори неща, от които се уплаши и оповести, че заради тях напуска със семейството си страната. Иначе и аз съм привърженик на идеята за третата Република. В крайна сметка има обективни исторически дадености, които рано или късно ще се случат. Въпрос на време. Зная, че и Вие стискахте палци на Обама, а него го харесваха и избраха младите.

Мисля, затова казвам, че ако ще трябва да се прави партия (защото правилата се налагат от сегашния просмукан от корупция и безидейност елит и той може да направи практически невъзможно да се действа по друг начин), то това трябва да се осъществи в края, а не в началото на процеса "ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА". И за мен Гамизов е доста неясен, но само защото е казал нещо близко или идентично с моята идея, аз нямам право да го зачерквам. Бих могъл и аз да помагам на младите, но ако те не се събудят, ако не се вземат в ръце, усилията на такива като мен няма да дадат резултат. Ние сме изхабени, уязвими. Веднага ще кажат - беше от синьото СДС, после при червения президент... И вместо да се боря за идеята, аз ще трябва да се обяснявам, да казвам, че съм отстоявал принципи, каузи, интереси на България и че дори да съм направил грешки, да съм имал илюзии, не съм навредил на страната си, а отгоре на всичко, носейки си кръста, стократно съм изкупил своите вини. И не съм се корумпирал, затова след 10 години по върховете на държавата, сега съм редови пътник в претъпкания и престъпно зле организиран софийски (гр)адски транпорт (Господ дълги години здраве да дава на Кмета!). За Обама - да се надяваме и да се молим, че му стисках палци, а първите му действия ме карат да изпитвам колосална тревога. Впрочем, аз имах мислеща и интелигентна студентка с вашето име, дали сте вие или съвпадение на имената?

Да, Вашата студентка съм и Вие сте ми научния ръководител на дипломна работа на тема "Корупция". В тази връзка вчера празнувах междуняародния ден за борба с корупцията. Отново вчера гледах внимателно предавнето на Волгин "Вярнао с оригинала", чиито гост беше Гамизов. Споменатият от нас вчера изтъкна, че е ненавиждан както от Американско посолство, така и от Руското. Извини се на Европейската комисия, за която е казал преди година, че е корумпирана. Що се отнася за България, неговото мнение е, че нищо няма да се промени. Той не иска да създава партия, защото е сигурен, че хората с неговите виждания са малко. Като пример даде това, че си плаща редовно данъците и в отговор на това за една година е имал шест-седем посещения от данъчните. Гамизов твърди, че държи на семейството, завел го е в Америка / не спомена как са отишли, след като е враг №1 на посолството/. Още повече, че каза за първата книга, която е прочел на сина си - тази за Историята на Америка. Според него най-отвратителният и безпардонен стил в корупцията и корупционните сделки е руският, който не може да се сравнява с американския и европейския. За него Костов е най-неподходящия обединител за опозицията. Възможно е да сте гледал предаването и моите писания да идват в повече. Що се касае за Градския трандпорт, аз цял живот пътувам с него. Чудя се дали Гамизов не е прав в едно - това, че нищо няма да се промени. Не искам да съм песимистка, но винаги ще съществува тази политическа класа, няма как да си внесем дпруга отвън. Но при нея нищо не се променя и всичко рефлектира навсякъде. Аз съм противник на съществуването на толкова много партии, защото те не се издържат от членски внос. И ако трябва да напиша нещо в личен план, то трябва да призная, че темата на моята дипломна работа не ми донесе късмет, налегнаха ме здравословни проблеми, претърпях операция и още съм на хранилка на НОИ.

Наистина съжалявам, че толкова умен млад човек като вас има проблеми със своята реализация в България. Вие - лично и като поколение - заслужавате по-добри дни и по-голямо удовлетворение от постигнатото. Дано здравословните ви проблеми поне отшумяват и през Новата година имате и амбициите, и шанса за да пречупите и обърнете негативната тенденция в живота ви. Докато човек е млад е просто прекалено голям лукс да унива и да си мисли, че небето е паднало върху главата му и е настъпил краят на света.

Съгласен съм с много от написаното до момента, но едно никъде не видях, големият въпрос с гражданския потенциал.
Младите са двигателят на промяната и аз съм млад, но къде са те всъщност. Много от тях са бият вечер пред дискотеките. Други бачкат нещо, защото да работиш специализирано често носи по-малко пари и затова сервитьор най-добре...Влизаш в упражнения или лекции, гледаш уж политолози ще стават, а едни празни погледи, липса на идеи, незаинтересованост и с мисълта, че нещата си вървят. И така е за всички специалности, мисълта за печалба на първо място и колкото повече толкова по-добре, без значение на общото положение.
У младите никаква мисъл за жертва, нито на свободно време, нито на усилия. Те не искат да си трошат "хатъра" и докато това не се промени, ние си говорим празни приказки. Преди да има партии, трябва да има движения, мощни вълни на съсреточени и смислени усилия.
Партиите не могат да бъдат притиснати лесно, а още повече само от млади. Има една стара поговорка "на лов за вълци се ходи с вълци" "или поне с повече добре обучени кучета"...Тая младежка апатия дето я има ме дразни повече от всичко друго, с нея да се преборим е трудно. От възпитанието си никой не може да избяга, не можем и ние, та очаквам формула за решаване на този проблем ( за апатията и празния поглед), аз не съм я намерил. След това и другитер проблеми ще станат решими.

Да, всичко това е така. Когато едно поколение (както и всяка една група хора, която може да бъде сплотена, но е атомизирана) не е обединено от общи цели, няма обща кауза и общи амбиции, обща воля за нещо и чувство за общност, то тогава всеки е сам със себе си и със своя избор - как да живее (плюс трудностите на живота в едно вълче време, в една генерираща хаос и безредие държава). А като правило голямата маса хора, когато е оставена атомизирана и всеки сам за себе си, развива не най-добрите черти, прави не най-добрите избори. Когато обаче се намери кауза, сцепление, смисъл в живота, желание - но общо - нещо да се промени, тогава, в общността, се развиват много по-позитивни и конструктивни черти (е, вярното е и обратното - може да се появи агресия, да видим сива маса от озверели, обезмозъчени и опасни индивиди). Искам да кажа, че не си првя никакви илюзии, а наистина мисля, че ако младите - като поколение - се осъзнаят и се вземат в ръце, ударят по масата и отнемат България от корумпираната, опростачена, нагла и брутална политическа върхушка, ако разкарат всякакви Ватмани и Батмани от кормилото на държавата и им кажат - Изчезвайте оттук, защото съвсем ще разсипете България с вашите дребни и нищожни скандалчета, с беззаконието, което пораждате, с безсилието да свършите нещо добро, тогава ще видите - същите тези млади хора, които така ви разстройват, които, според вас, имат празни погледи, ще се превърнат в единен организъм с общи цели и ценности, ще родят лидери, ще се одухотворят и няма да ги познаете - няма да се познаете. В личния си живот огромното мнозинство хора - ако са оставени на произвола на съдбата, гледат само да оцеляват и не вършат много неща, с които да се гордеят. Но обединени от някаква стойностна цел, те могат да покажат качествено различен тип поведение.