Ескизи от младостта

Пътува Клавдия Егоровна, пътува...

Това е вторият разказ, изскочил от моите архиви, който тези дни качвам в рубриката „Ескизи от младостта“. Писан е най-вероятно през втората половина на 1979 г. или в началото на 1980 г.

Пътува Клавдия Егоровна, пътува…

Пътува Клавдия Егоровна, пътува… Влакът трака и реже тъмнината, далечни лампи примигват с изцъклени, размазани очи, а снегът е сив, дразни очите и плаши с хладината си. Отвреме навреме прехвърчи дърво, помаха със сетни усилия на забързаните вагони, взре се, дано види нещо из купетата, като че ли търси някого и отмине нататък. А Клавдия Егоровна мълчи и сякаш самият живот се изнизва пред очите ѝ. Само плахи, тихи сълзи се мъчат да издадат обхваналото я настроение. Сълзите са вик на душата – нейна слабост, но и нейна сила.

Размисъл след малко странен случай

Преди вече доста години, при създаването на този сайт от едната ми дъщеря, включихме в него и рубрика „Ескизи от младостта“. Там бяха качени мои стихотворения, писани до 1989 г. (след това не съм писал повече стихове) и разказът „Вместо интервю“, публикуван във вестник „Народна младеж“.
Сега, като заслужил пенсионер на Републиката ( :) ), аз прерових и прочетох целия мой архив и открих дузина разкази, писани в края на 70-те и началото на 80-те години.
Те също са ескизи от моята младост. Ето защо постепенно ще ги кача в едноименната рубрика.
Ще започна с разказа „Размисъл след малко странен случай. Струва ми се, че той успява да покаже какви мисли са ме вълнували, когато съм бил толкова млад – на 23-24 години.
24.09.2021 г.

* * *

Размисъл след малко странен случай

Стихове

Всички стихотворения са писани преди 1989 година.

Вместо интервю

  Кратко пояснение: Това е разказ, който пратих за конкурса „2001” на вестник „Народна младеж” и е всъщност единственият, който съм публикувал.

Вестник „Народна младеж”, София, събота, 14 февруари 1987 г., стр. 4
Литературен глобус: конкурс „2001”

  От редакцията: Клубна поща „XXI век”
  Днес ви представяме разказа на Николай Слатински от Перник. В писмото си до нас той ни съобщава, че работи като проектант в Института за тежко машиностроене в град Радомир, че е завършил специалността механика в Харковския държавен университет в СССР. Там е защитил наскоро и кандидатска дисертация. Своите амбиции в областта на литературата Николай обяснява така: „Нито ден без ред...”.

Вместо интервю
Николай Слатински

  Славата дойде при мен твърде рано. Млад и зелен успях да открия грешка в доказателството на втората теорема на Яо Сет относно невъзможността да бъде осъществено преместване във времето от настоящето към бъдещето. Самата теорема, естествено, не бях опровергал, но получих невероятен импулс за работа над този проблем. Кървав труд. Ден и нощ, нощ и ден. И тъй - няколко години наред, докато ей това нещо в ъгъла не стана готово. Един съвсем нормален и истински хроноскоп. Чакай, не ме прекъсвай. Повтарям ти - бях сътворил първия и единствен засега хроноскоп. С две думи: залепяш око в стъкълцето му, натискаш клавиши, въртиш копчета и гледаш. Гледаш своето собствено бъдеще точно след десет години. Исках да се видя ЗЗ-годишен - Христова възpacт, момчето ми, и както наивно си мислех тогава, -"на попрището научно в средата".

Експорт на съдържанието