И този разказ е от моята вече толкова безнадеждно далечна младост. Мястото му е също в рубриката „Ескизи от младостта“. Така най-вече на мен ще ми бъде по-ясно какъв съм бил аз и как съм разсъждавал някога – 1979–1980 г.
Спомен
Най-обикновен ден си отива, стичайки се по капчуците, отлитайки с вятъра и потъвайки заедно със слънцето зад хоризонта. Вечерта носи хлад и свежест, а от горичката достигат до нас сетните звуци на оживлението. Тънка, галеща привечерна нега леко ни обгръща и всичко се скрива в нея, губи очертанията си и всичко наоколо става сякаш неземно, ефирно. Прозорците на общежитията един по един светват и започват да излъчват загадъчност, та дори ти се приисква да надникнеш зад тях. Харковското студентско градче изоставя тревогите и напрежението от поредния ден и се изпълва с желание за отдих .