Началото на 1990 година...

  С постепенното нарастване на енергията и стремленията на голяма част от нашия народ за истински, а не дирижирани от върхушката на БКП промени, създаващите се демократични сили в Перник започнаха да изпитват остра нужда от медийни възможности да заявяват своите позиции и да просвещават все още страхуващите се и колебаещите се свои съграждани.

        Скъпи мои събуждащи се съграждани!

  Казвам се Николай Слатински, работя като програмист в Завода за тежко машиностроене - град Радомир (Червена могила), на 33 години съм, кандидат на математическите науки, женен, с 3 деца.
  Настоявах да се изкажа на този митинг, защото независимо от професия, образование и възгледи, ниe всички имaмe eдни и същи проблеми.
  Живеем в един от най-опасните в екологическо отношение градове в Европа, живяхме под управлението на един от най-некултурните, най-необразованите, най-безпринципните и некадърни режими в света.
  Ето защо се обръщам към вас - Bиe, честни и самоотвержени граждани на Перник, не давайте на тия, които ни тровеха с мръсен въздух и безчестни обещания за светло бъдеще (докато те самите живееха в светло настояще), не им давайте да ме прекъсват с викове от типа на "Никаква политика! Само екология!"