Дейността на президентските секретари по време на първия мандат на президента бе напълно анонимна. А секретарите са хора, които имат и свое собствено, професионално и човешки защитено име. Затова никак не им е безразлично (поне за мен бе така), какво са оставили след себе си в президентството - като труд, работа, съвети, анализи и прогнози.
  Тук обаче аз привеждам един свой материал, който на пръв поглед е доста встрани от преките задължения като серкетар по националната сигурност. Но аз съм убеден, че и той касае, макар и непряко въпросите на националната сигурност. Освен това съм категорично убеден, че със своя подход по отношение на висшите държавни отличия, президентът доведе в голяма степен до девалвация и олекване на тази отличия. Ето защо си позволявах да му споделям на няколко пъти това свое виждане.
  Този материал е написан и предаден на президента на 29.03.2004 г.

  ● Дупница и т.нар. „Братя Галеви” станаха част от несекващите парадокси на българския политически живот.
  Да си припомним, че преди време част от хората в Дупница се надигнаха срещу тези „братя”.
  По този повод на 26 май 2006 год. подготвих материал за президента, от който по-долу публикувам една съществена част.

  Моята позиция през годините за Косово остава неизменна. Мога и тук да приведа много и доста убедителни аргументи, че България не бива да признава независимостта на тази твърде размирна територия.

  Пояснение: Темата за досиетата е била обект на редица материали, които съм писал до президента, особено след като с очите си се убедих, че съществува т.нар. папка “Гоце”.