За обществените процеси у нас Бойко Борисов е феномен, особено явление, несъмнено ярка фигура, която е без аналог и прецедент за годините на Прехода. Поради това винаги съм следял неговите изяви с интерес и дори с любопитство. А понеже беше главен секретар на МВР в предишното правителство, дейността му попадаше и в сферата на моите отговорности като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов през петте години на първия мандат (2002-2006 год.).

  Тук искам да хвърля светлина върху разрешаването на една драма, в която по подобие на случая с медицинските сестри бяха замесени българи, хвърлени в мрачен затвор, сетне щастливо спасени, без обаче обществото ни да знае точно как стана това, кой има главната заслуга за благополучния завършек и какво всъщност направи по случая българската държава.
  Разбира се, трагедията в Либия далеч надхвърля по сила и продължителност случая в Дубай, но въпреки това – струва си да се знае всичко и за този случай. Убеден съм, че анализът на това печално събитие с благополучен край си заслужава, защото в него има много поуки за нас – като институции, общество и народ.
  Отдавна се каня да разкажа за драмата в Дубай, но конкретен тласък ми даде, колкото и странно да звучи това, една епохална идея със съавтор министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

  Има нещо откровено цинично – като насъщна характеристика на българския политически елит – във всеобщата почуда и суета, с която депутати и министри (бивши, настоящи и бъдещи) реагират на двата варианта на доклада на Сметната палата за сделките с имоти в МО
  Ето някои от изводите (на базата на информацията за ставащото в МО), които съм си направил като експерт, следящ и анализиращ процесите в системата за сигурност, и като секретар на президента по националната сигурност през 2002-2006 г.

  Моите срещи, разговори и анализи напоследък засилват и без това достатъчно силната ми тревога от набиращата мощ тенденция за все по-активно наше ангажиране с Афганистан. Не искам да съм лош пророк, но политическият елит и висшите военни трябва да си дават сметка, че ако поведението им на постоянно съгласие с натиска за активизирано и необратимо наше затъване в тая невъзможна за поставяне под контрол държава продължи, то там ще ни бъде направено новото кръвопускане.

  Протичащите в момента процеси, които демонстрират нагледно какво е състоянието на повечето институции от системата ни за национална сигурност, ме връщат към една идея, родила се след наблюдения върху процесите в страната, отприщена от емоционалното преживяване след трагедията в Бяла и на фона на постоянните скандали около спецслужбите.
  Споделих тази идея с президента в приведения по-долу почти изцяло (и останал без последствия) материал, предаден на 11 декември 2006 г.

Относно: Трагедията в Бяла, Спецслужбите и Досиетата и т.н.
  Жестоката трагедия край Бяла и скандалите около спецслужбите и досиетата са тежък повод за размисъл и за президентската институция.