Тук привеждам в максимално точния им вид отговорите, които дадох на Юлиан Христов, журналист от Агенция „Фокус”, във връзка с трагичната смърт на Ахмед Емин, както и за Ахмед Доган и ДПС.
  Правя това, защото тази отговори не са резултат от импровизация или експромт, а са отражение на разсъжденията и тревогите ми през последните няколко дни. Но те са и естествено продължение на редица позиции и идеи, които съм споделял с президента през целия негов първи мандат 2002-2006 год. (за повече по тези въпроси – виж по-подробно съответните материали на сайта).

  От началото на Прехода имам принцип - да не участвам в повече от едно предаване в един и същи ден. Но след като бях дал, още предния ден, съгласието си на Петър Волгин да му гостувам за разговор по най-актуалната тема в националната сигурност, не можех да откажа на приятелската и настойчива покана на Лили Маринкова. Заради това, което тя прави като първокласен журналист и достоен гражданин вече толкова години, прецених, че си струва да наруша веднъж неизменния иначе свой принцип.

  Не можех да откажа на Лили Маринкова това участие, защото за мен тя е тежката артилерия на все по-оредяващата независимо мислеща българска журналистика и уважението ми към нея е огромно. Още повече, че като журналист тя ме е впечатлила и е водила разговор с мен още много преди (както казва един мой приятел) „да ни връхлети демокрацията”.
  Тук ще дам основните акценти на казаното от мен в предаването, в което участва също така Юлиана Методиева, поборник за независимостта на медиите и за човешките права у нас. Разбира се, няма да повтарям или само ще маркирам идеи и мисли, вече споделени в предаването на Велизар Енчев (вж. по-рано в този сайт).

  В това предаване се опитах максимално откровено и със загриженост за националната ни сигурност да кажа своето мнение по скандалите, свързани с ДАНС.
  За да няма спекулации какво съм казал, струва ми се, че е добре да дам тук опорните тези на споделеното от мен в предаването.

  Интервю с Мария Дерменджиева, публикувано във в-к “Гласове”, No. 29, 25-31 юли 2008 год. , www.glasove.info със заглавие на редакцията:
  “Първанов започна да се оправдава. Част от провала на Първанов като мисия е свързан с тази заблуда, че като минеш 30 км, вече си част от Големия град, Голямото Добро утро"