Това е моят разговор с Мария Филева от сайта „Всеки ден”. Аз се опитах да я пренасоча за по-задълбочено и информирано експертно мнение към един мой колега, специалист по Афганистан. На няколко пъти в телефонния ни разговор изтъквах, че не се смятам достатъчно военно компетентен, за да й бъда полезен. Но тя е решила да публикува нашата беседа. Ок, решила е – нейно право е. Вярно е, че най-малкото аз не бих сложил такова, извадено от контекста заглавие. И все пак... Аз споделих с нея това, което мисля, нямам практика да говоря открито едно, а под сурдинка - друго. А и всичко, за което говорих пред нея, съм го говорил и писал още като секретар на президента и практиката и реалността не са ми дали нито един аргумент да се усъмня в правотата си. Най-важното е, че в общи линии Мария Филева коректно и точно е отразила казаното от мен.
  А някои крайни реакции ме карат отново да посоча, че нетърпимостта на новите управляващи към критичното мнение е опасна преди всичко за тях. Защото алтернативните становища, дори и да не са ти приятни, могат да съдържат полезни и подканящи към размисъл тези и идеи. Ако нарцистично се взираш в огледалото на собствената си изключителност и безалтернативност, рискуваш да заживееш в измислен свят, в изкривена реалност, а това като правило свършва зле и то понякога стремително, без възможност да управляваш процеса и без шанс да се адаптираш към неговото негативно ескалиране.

  - Г-н Слатински, стискате ли палци на новото правителство?
  - Да, като всеки нормален българин в първите дни на правителството аз съм заинтересован то да тръгне добре и да успее. Има и втора причина – че то поема властта след едно изключително вредно за националната сигурност и за европеизацията, и за модернизацията на България правителство.

  - Г-н Слатински, защо ви уволниха от Академията на МВР?
  - Основната причина бе моята книга "На вниманието на г-н президента" и рубриката „Така съветвах президента” в моя сайт. Там изразявам позиции по националната сигурност и показвам какви са били съветите ми към президента. Но няма лични нападки. Спечелих конкурс за доцент в Академията на МВР по всички закони на страната. Макар и да съм доцент по национална сигурност, винаги предпочитам да се явявам на конкурс. В продължение на близо година министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът Румен Марков отказваха без основание да подпишат заповедта за назначението ми. Водеха война на изтощение. Държаха ме на заплата 550 лв., разчитайки, че ще си тръгна. Само че аз не подвих опашка и започнах да давам гласност на тази разправа, породена от политически причини. Беше ясно, че съм в ръцете на ректора, който впрочем е на моето място като съветник по националната сигурност на президента. Друг е въпросът дали той има право да съвместява две такива длъжности. И министърът, и той са приятели на президента. В началото на тази година в нарушение на всички закони ми подмениха статута - от служител на съвместител и ми прекратиха договора. На фона на проблемите в България, това е дребен проблем, но помага да се разбере какви хора ни управляват. Обърнах към редица държавни институции, искам да измина пътя тук преди да стигна до Страсбург.

   Интервюто може да се прочете на сайта на obshtestvo.net - виж: http://www.obshtestvo.net/content/view/1084/5/

  ПОТЪРСИХМЕ ЗА КОМЕНТАР ЕКСПЕРТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНФОРМАЦИИ В ИНТЕРНЕТ ЗА СКАНДАЛНОТО МУ УВОЛНЕНИЕ.

  - Г-н Слатински, в интернет пространството започна да се шуми по повод уволнението ви от Академията на МВР, където сте преподавател във факултет „Сигурност”. Защо се случи това?
  - Проблемът има 2 страни. Едната е конкретната технология, по която бях уволнен, а другата е свързана с дълбоки причини, със същността на това, което се случва в България. Затова й дадох гласност в сайта си и се обърнах към редица институции - защото смятам, че макар и случаят да е личен, той заслужава внимание като симптом, позволяващ да се направи вярна диагноза за състоянието на българската демокрация и за процесите, които протичат у нас, както и за някои нравствени измерения (а по-скоро дефицити) сред т.нар. политически елит.

  В предаването участваше и бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски.
  Тук привеждам казаното от мен в това предаване.