Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса моите отговори на всички, зададени ми въпроси от журналистката Анелия Попова, Информационна агенция „Блиц”.
  Тъй като сайтът е личен, аз неизменно следвам в него практиката да публикувам, точно и без да украсявам в моя полза, какво съм казал пред журналистите и правя това веднага, щом науча по някакъв начин, че съответното интервю е излязло.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview

  Най-напред, ето какви мисли ми се иска да споделя.
  Така се получава, че като правило имам критично отношение към поредните български правителства. И това не е само и главно заради някакви мои характерни особености (в смисъл – особености на характера). В края на краищата, всяко наше правителство свършва зле и на България й става още по-зле след неговия мандат.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_20834/N_Slatinski_Parvanov_e_chast_ot_minaliia_d...

  - Г-н Слатински, президентът Георги Първанов изпадна в ситуацията на ‘гузен не гонен бяга’, поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Защо едно телевизионно шоу успя да го извади от равновесие?
  - Георги Първанов е нанасял какви ли не обиди на свои противници (да вземем само как назова Костов „кръстник на мафията”) и е понасял какви ли не, вкл. чудовищно несправедливи обиди от политическите си опоненти. Така че с неговата изключителна издръжливост, търпеливост и умение да носи на удари, едва ли може да се говори за внезапно пламнала засегнатост, от която да е останал без сън и покой.
  По-скоро, с пословичната си интуиция и нюх на ловец, който усеща обречеността на жертвата, Първанов предвкусва близостта на победата, а именно – че Симеон Дянков е неудържим като министър и е готов да му поиска оставката с убеждението, че това е изстрел в десетката от далекобойна винтовка и перфектен оптически мерник.
   В края на краищата, Симеон Дянков отдавна е заслужил освобождаването си от правителството и се е превърнал в загубила ориентация ракета с бойна глава, натъпкана с коктейл „Молотов”.

  - Какво виждате зад аферата „Алексей Петров" в държавата сега, г-н Слатински?
  - Тази така наречена афера привлече общественото внимание по един безпрецедентен начин. Все пак не всеки ден бива проснат на земята, окован в белезници и задържан за неопределен срок човек, който доскоро е бил на ключова позиция в ДАНС. Може би си спомняте, че в едно наше предно интервю аз цитирах свой студент, който разшифрова ДАНС като „дадоха на Алексей националната сигурност". Въпреки това, аз не мога да отделя тази афера от останалите акции на МВР напоследък. И независимо че не съм привърженик на това правителство и не съм във възторг, че имаме точно този политик за премиер, не искам да си кривя душата и затова ще се постарая да бъда обективен и справедлив.

  Това е моят разговор с Мария Филева от сайта „Всеки ден”. Аз се опитах да я пренасоча за по-задълбочено и информирано експертно мнение към един мой колега, специалист по Афганистан. На няколко пъти в телефонния ни разговор изтъквах, че не се смятам достатъчно военно компетентен, за да й бъда полезен. Но тя е решила да публикува нашата беседа. Ок, решила е – нейно право е. Вярно е, че най-малкото аз не бих сложил такова, извадено от контекста заглавие. И все пак... Аз споделих с нея това, което мисля, нямам практика да говоря открито едно, а под сурдинка - друго. А и всичко, за което говорих пред нея, съм го говорил и писал още като секретар на президента и практиката и реалността не са ми дали нито един аргумент да се усъмня в правотата си. Най-важното е, че в общи линии Мария Филева коректно и точно е отразила казаното от мен.
  А някои крайни реакции ме карат отново да посоча, че нетърпимостта на новите управляващи към критичното мнение е опасна преди всичко за тях. Защото алтернативните становища, дори и да не са ти приятни, могат да съдържат полезни и подканящи към размисъл тези и идеи. Ако нарцистично се взираш в огледалото на собствената си изключителност и безалтернативност, рискуваш да заживееш в измислен свят, в изкривена реалност, а това като правило свършва зле и то понякога стремително, без възможност да управляваш процеса и без шанс да се адаптираш към неговото негативно ескалиране.