Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.desant.net/show-news/21295/

  - Г-н Слатински, много или малко са 400 хил. евро за убийството на български премиер?
  - Не зная дали моят отговор ще ви удовлетвори, но това не е проблем, който занимава моето съзнание като гражданин, като бивш политик и като експерт по национална сигурност. Защото от една страна премиерското място винаги носи рискове и човек, който се занимава с отговорната задача да бъде премиер, би трябвало да си дава сметка, че съществуват много недоволни от неговата дейност. От друга страна, начинът, по който изтича информацията в този случай, ме кара да бъда много скептичен. Един вестник, обслужващ властта, безконтролно изпуска информация, очевидно взета назаем от МВР, а след това МВР се задейства по сигнала, който то е пуснало да изтече в този вестник. Това е милиционерщина, не е държавническо, не е мъжко поведение – да хленчиш из медиите, че животът ти е застрашен. Вече 21 години, който и да е на власт, хвърля прах в очите на обществото и то се отклонява от приоритетите и изключително важните проблеми, които стоят за разрешаване.

  - Казваш, че Европа е болна от геополитическа кокоша слепота. Как смееш да изричаш такива светотатства срещу западните политици, на които у нас се кади повече тамян, отколкото на Господа Бога?
  - Аз определено смятам, че присъединяването ни към Европа е нашият последен шанс да си демократизираме и модернизираме страната. В политически план винаги съм залагал на европейската карта, без да съм сигурен, обаче, че такава има в геоколодата. И въпреки това, съм много разтревожен, защото Европа се държи на международната сцена плахо, уморено, безидейно.
  Сред водешите политици на Европа вече няма държавници от глобален мащаб като Чърчил, Де Гол, Аденауер, няма дори личности като Тачър, Митеран, Кол, а в техните кресла седят сега средна ръка политици като Камерън, Саркози, Меркел.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://glasove.com/article-9974.php.

  - Говорехте веднага след изборите, че настъпва период на борба между два процеса – процеса на консолидиране на статуквото и процеса на неизбежната промяна. Как се разви дотук тази борба?
  - Тогава моята прогноза се базираше основно на екстраполация на процесите – наблюдавах какво се случва, анализирах тези, които идват на власт и правех своите изводи. Днес мога да кажа, че като тенденция, като количествено измерение на очакваното, аз съм се оказал прав. За жалост, изводите ми не са съвсем точни откъм качествената им страна. Защото борбата между указаните два процеса просто не се състоя! Съвсем неочаквано или не съвсем очаквано прОмяната се оказа прЕмяна. Статуквото удържа категорична победа, то се превърна в неподлежаща на обжалване присъда. И обществото, получило тази присъда, започна да я „излежава”. То се кротна, спотаи се, примири се.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.duma.bg/duma/node/4716

  - В петък е насрочено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), очаквате ли да се разберат като мъже и българи участниците в него, г-н Слатински? Питам ви като член на Научната комисия по национална сигурност и военни науки към ВАК при МС.
  - Е, много сложно ме представяте. Ще говоря като простосмъртен експерт по национална сигурност. По закон КСНС заседава задължително четири пъти всяка година, но нека си призная - докато бях секретар на този висш съвещателен орган, не успях, заедно с колегите, да убедим президента да го постави на достойното му място. Съветът би работил, ако сред политическия елит има нагласа да се постига съгласие за водещите приоритети на държавата. А когато елитът не е дорасъл до тези разбирания, съвещателният орган е почти обречен на парализа. Нали не може да се събираш, просто "за да се разбереш, че няма да се разбереш"?

  Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса, моите отговори на въпросите, зададени ми от журналиста от вестник „Сега” Диян Моркин.
  Тъй като сайтът е личен, тук аз публикувам това, което съм казал едно към едно. Още повече, че често поради съображения на редакцията, както и в сегашния случай, се правят съкращения, които деформират частично моите тези или ги лишават от приведените от мен аргументи, с което те стават, по моя преценка, не съвсем убедителни. Да не говорим, че заглавията не рядко представят превратно това, което съм искал да споделя.
  Интервюто в неговия съкратен и не съвсем удовлетворяващ ме вариант може да се види на адрес http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6889&sectionid=5....