Научни публикации

Статия за юбилейния сборник, посветен на 20-та годишнина на катедра „Национална и регионална сигурност” – УНСС

  Докладът е озаглавен „Катедра „Национална и регионална сигурност”-УНСС и българските отговори на стратегическите предизвикателства пред националната сигурност и науката за сигурността”.
  
  Публикуван е в сборника „Актуални проблеми на икономиката на отбраната и сигурността”, С., Университетско издателство „Стопанство”, 2010 г.
  
  18 ноември 2010 г.

Управлението на риска - част от стратегическия мениджмънт на държавата и компанията (Презентация)

  Това е презентация, представена на семинар по управление на риска, състоял се неотдавна в София

  ► Слайд 1
  Управлението на риска - част от стратегическия мениджмънт на държавата и компанията
  Доц. д-р Николай Слатински
  nikslat@gmail.com
  www.nslatinski.org
  Facebook: Nikolay Slatinski
  Skype: nslatinski
  

Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на висшия мениджмънт)”. Лекция 1.

  Преди известно време на този сайт бяха публикувани Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”.
  Сега ми се иска да се обърна към водещи бизнесмени и представители на висшия мениджмънт, които имат намерение да дадат зелена светлина за разработването и внедряването на корпоративна система за управление на риска в ръководените от тях компании.

Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 4.

  В предишните лекции многократно бе подчертавано, че управлението на риска постепенно се налага като ключова дейност в усилията за качествено различен мениджмънт на компаниите, особено в условията на сложната, изпълнена с много неопределеност, трудна предсказуемост, висока динамика и мащабни предизвикателства глобална, регионална, национална и локална среда.
  Риск-мениджърът у нас трябва да е пределно наясно, че неговата дейност ще се натъква на две трудно преодолими прегради, на два източника на постоянна съпротива и неразбиране: първата идва от висшия мениджмънт, а втората – от специалистите по сигурността.

„Седем критични разсъждения за отношението на политическия елит към Армията и Отбраната”

  Доклад, изнесен на конференцията
  „Политика за сигурност и отбрана – актуални проблеми на националната и международната сигурност”
  Военна академия, 1 юни 2010 г.

  Класическата държава на сигурността има четири институционални опори – Армията, Полицията, Специалните служби, Отбранителната индустрия.
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  С други думи, четирите класически опори на държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност).

Експорт на съдържанието