Доклад, изнесен на конференцията
  „Политика за сигурност и отбрана – актуални проблеми на националната и международната сигурност”
  Военна академия, 1 юни 2010 г.

  Класическата държава на сигурността има четири институционални опори – Армията, Полицията, Специалните служби, Отбранителната индустрия.
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  С други думи, четирите класически опори на държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност).

  В своята великолепна книга „Against the Gods. The Remarkable Story of Risk”, Peter L. Bernstein пише, че забележителна черта на нашето време, отличаваща го от изминалите хилядолетия е настойчивото усилие да се установи контрол над факторите за риск и неопределеност, т.е. стремежът на хората да станат господари на своята съдба като овладяват стратегия на поведение, основаваща на разбирането, че бъдещето е не просто каприз на боговете и че човечеството не е безсилно пред природата. По този начин бъдещето няма да бъде повече огледало на миналото или мрачно притежание на оракули и предсказатели, монополизирали знанието за това, което ни предстои.

  Риск-мениджмънтът не е някаква модна тенденция, поредното „залитане” към нещо, което се прави от всички, та затова трябва да се прави и от нас. Това е система от дейности, която се стреми да диагностицира слабите места в компанията и да минимизира негативните и да максимизира ползите от позитивните събития и предизвикателства. Така че навсякъде, където се извършва процесът „Управление”, т.е решава се задачата - как даден бизнес, фирма, организация, структура, да постигне своите цели с минимален разход на ресурси, не само може, но трябва да се внедрява риск-мениджмънт, като постоянни и произвеждащи добавена стойност усилия за ранно сигнализиране и своевременен отговор на възможни алтернативни, заредени с негативен потенциал сценарии.

  Доклад, изнесен на научно-практическата конференция
   „Стратегии и политики на сигурност”
  Военна академия, 9 април 2010 г.

  Сегашното правителство декларира като водещ приоритет разработването и приемането (от парламента) на нова Стратегия за национална сигурност.
  Предходните две правителства не успяха да се справят с тази задача, макар че и при двете бяха разработени проекти за Стратегия, а през 2005 г. проектът дори беше обсъден от висшия съвещателен орган в системата за национална сигурност, Консултативният съвет за национална сигурност при президента.

  В сложното, динамично, трудно предсказуемо, нелинейно и изпълнено с потенциални и реални кризи време, постепенно базисната доскоро категория „сигурност” отстъпва мястото си на друга, дори още по-фундаментална категория – „риск”.
  Отсега нататък, в продължение навярно на десетилетие, ако не и на две, ние ще преминаваме през труден във всичките му измерения (политическо, икономическо, финансово, социално, религиозно, информационно и т.н.) период от време.
  Това ще изисква от нас качествено различно житейско поведение, качествено различно стратегическо планиране, качествено различно приоритизиране на целите, амбициите и стремежите.