Материалът "Стратегия за национална сигурност на Република България (08.03.2011 г.): Обекти на защитата на околната среда и критичната инфраструктура" е мой авторски текст, написан, за да подпомогне мой колега и приятел при подготовката му за участие в международна конференция, проведена в началото на юни т. г.
  
  
  Новата Стратегия за национална сигурност на Република България бе приета на 08.03.2011 г. Тя замени Концепцията за национална сигурност от 1998 г., в която бе указано, че тя е в сила е до приемането на страната в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.).
  Съгласно Стратегията за национална сигурност, България ще се стреми да дава отговор на основните предизвикателства за нейната сигурност в колективния контекст на евро-атлантическата система за сигурност, като заедно с това тя ще изгражда нормативен, институционален, ресурсен и професионален капацитет за самостоятелно реагиране при извънредна ситуация - до намесата на НАТО и ЕС.

  Докладът е озаглавен „Катедра „Национална и регионална сигурност”-УНСС и българските отговори на стратегическите предизвикателства пред националната сигурност и науката за сигурността”.
  
  Публикуван е в сборника „Актуални проблеми на икономиката на отбраната и сигурността”, С., Университетско издателство „Стопанство”, 2010 г.
  
  18 ноември 2010 г.

  Това е презентация, представена на семинар по управление на риска, състоял се неотдавна в София

  ► Слайд 1
  Управлението на риска - част от стратегическия мениджмънт на държавата и компанията
  Доц. д-р Николай Слатински
  nikslat@gmail.com
  www.nslatinski.org
  Facebook: Nikolay Slatinski
  Skype: nslatinski
  

  Преди известно време на този сайт бяха публикувани Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”.
  Сега ми се иска да се обърна към водещи бизнесмени и представители на висшия мениджмънт, които имат намерение да дадат зелена светлина за разработването и внедряването на корпоративна система за управление на риска в ръководените от тях компании.

  В предишните лекции многократно бе подчертавано, че управлението на риска постепенно се налага като ключова дейност в усилията за качествено различен мениджмънт на компаниите, особено в условията на сложната, изпълнена с много неопределеност, трудна предсказуемост, висока динамика и мащабни предизвикателства глобална, регионална, национална и локална среда.
  Риск-мениджърът у нас трябва да е пределно наясно, че неговата дейност ще се натъква на две трудно преодолими прегради, на два източника на постоянна съпротива и неразбиране: първата идва от висшия мениджмънт, а втората – от специалистите по сигурността.