Преди известно време на този сайт бяха публикувани Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”.
  Сега ми се иска да се обърна към водещи бизнесмени и представители на висшия мениджмънт, които имат намерение да дадат зелена светлина за разработването и внедряването на корпоративна система за управление на риска в ръководените от тях компании.

  В предишните лекции многократно бе подчертавано, че управлението на риска постепенно се налага като ключова дейност в усилията за качествено различен мениджмънт на компаниите, особено в условията на сложната, изпълнена с много неопределеност, трудна предсказуемост, висока динамика и мащабни предизвикателства глобална, регионална, национална и локална среда.
  Риск-мениджърът у нас трябва да е пределно наясно, че неговата дейност ще се натъква на две трудно преодолими прегради, на два източника на постоянна съпротива и неразбиране: първата идва от висшия мениджмънт, а втората – от специалистите по сигурността.

  Доклад, изнесен на конференцията
  „Политика за сигурност и отбрана – актуални проблеми на националната и международната сигурност”
  Военна академия, 1 юни 2010 г.

  Класическата държава на сигурността има четири институционални опори – Армията, Полицията, Специалните служби, Отбранителната индустрия.
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  С други думи, четирите класически опори на държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност).

  В своята великолепна книга „Against the Gods. The Remarkable Story of Risk”, Peter L. Bernstein пише, че забележителна черта на нашето време, отличаваща го от изминалите хилядолетия е настойчивото усилие да се установи контрол над факторите за риск и неопределеност, т.е. стремежът на хората да станат господари на своята съдба като овладяват стратегия на поведение, основаваща на разбирането, че бъдещето е не просто каприз на боговете и че човечеството не е безсилно пред природата. По този начин бъдещето няма да бъде повече огледало на миналото или мрачно притежание на оракули и предсказатели, монополизирали знанието за това, което ни предстои.

  Риск-мениджмънтът не е някаква модна тенденция, поредното „залитане” към нещо, което се прави от всички, та затова трябва да се прави и от нас. Това е система от дейности, която се стреми да диагностицира слабите места в компанията и да минимизира негативните и да максимизира ползите от позитивните събития и предизвикателства. Така че навсякъде, където се извършва процесът „Управление”, т.е решава се задачата - как даден бизнес, фирма, организация, структура, да постигне своите цели с минимален разход на ресурси, не само може, но трябва да се внедрява риск-мениджмънт, като постоянни и произвеждащи добавена стойност усилия за ранно сигнализиране и своевременен отговор на възможни алтернативни, заредени с негативен потенциал сценарии.