Позиции (Блог)

Стадо бизони, подгонено от несигурността

  Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
  Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.

Движещата сила „Страх ме е!".

  След Тръмп пак има да тръпнем - какво ще се случи в неделя във Франция....
  
  Ето какво още през 1986 г. Улрих Бек пише в световоноизвестната си книга "Рисковото общество":
  
  "Движещата сила на класовото общество може да бъде обобщена в изречението „гладен съм!". В противоположност на това движението, което започва с рисковото общество, намира израз в твърдението „страх ме е!".
  Общността, основаваща се на бедността, се заменя от общността, основаваща се на страха. В този смисъл рисковото общество като тип общество бележи началото на една обществена епоха, в която солидарността от страх възниква и се превръща в политическа сила.

Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде

  Мой приятел:
  - С референ-дум-дум по демокрацията...
  
  А аз споря напразно с него - че демокрацията не е процедура, а процедурата е демократична, само когато е част от демокрацията. Тогава тя е лекарство. Иначе е отрова.
  При демокрацията дори лошата процедура може да даде добър резултат. Докато няма ли демокрация, дори добрата процедура може да доведе на власт тирани и сатрапи, фюрери и дучата, зле възпитани и слабо образовани дилетанти и най-мразещи да четат нарциси, антидемократични и антинормални популисти и демагози.

Езикът на политиците

  С мой приятел на кафе обсъждахме на една тема, която ме занимава отдавна. Той я подхвана днес. Каза ми:
  - В първите години политиците говорехте и по-интересно, и по-оригинално, и по-интелигентно и по-вълнуващо. Сега това е пълна скука, 300 думи, повърхностно и с имитация на емоции.
  - Да, съгласен съм. Политиците днес като правило говорят с шаблони, банално, претенциозно, надуто, менторски и като че ли са хванали Господ за шлифера и Той ги е оторизирал да вещаят Истини от последна инстанция.

Медийна цензура или цензурна медия: за целите и за средствата

  Не е възможно човек за всичко да има компетентно мнение, а като се добави и информационната недостатъчност, която изпитвам по обективни и субективни причини в случая, ясно е, че нищо съществено не мога да кажа за днешния медийно-цензурен скандал с журналиста Васил Иванов.
  -- Едните не приемат нито това, което се твърди, нито как са събрани доказателствата
  -- Вторите не приемат какво се твърди, но смятат, че човек има право да събира доказателства за твърденията си както може, защото иначе у нас не може.

Експорт на съдържанието