Позиции (Блог)

Народът ни е добър, но...

  По време на соца имаше такъв израз:
  - Народът ни е добър, но хората са лоши...
  
  Та народът ни е добър, но...
  
  1. Под прозореца ми минава ключова улица с оживено движение. Завали ли дъжд, понеже улицата е осеяна с дупки и е цялата в локви, през известно време чувам викове на отчаяние или крясъци с псувни. Това са последици от безмилостната война, която шофьорите водят с пешеходците. Опръскват ги с вода и кал от локвите. И нямат прошка. минават сякаш нарочно така, че да не остане сухо място по техните жертви.

"То иска да стане един отбор с теб, една шайка, една хайка..."

  Някога, на село, кучето на единия ни съсед постоянно лаеше и налиташе да хапе другия наш съсед и четириногия и пернатия ( :) ) му добитък, като така създаваше много ядове на всички.
  Двамата съседи попитаха моя мъдър дядо (стар-татко) какво да правят - кучето е добър ловец, не върви да го застрелят, но пък и не се търпи така. Стар-татко им даде следния съвет:
  - Ти тръгни веднъж на лов - каза той на съседа, дето кучето го лае и налита да го хапе, - мини два-три пъти край неговата къща, да те види то, че ще ходиш да ловуваш, да му потекат лигите и да стане нервно от възбуда. По едно време отвори тяхната врата и му свирни да дойде с теб. И отидете заедно на лов - с това куче и с твоите. После вече то няма да те лае! Кучето иска да стане един отбор с теб, една шайка, една хайка - заедно да гоните и трепете животните в гората, да натопи то муцка в кръвта на твоята плячка, да близне и гризне отстреляна от теб плът. И забравяш сетне за ядовете с него!
  
  Сетих се това, като прочетох за номинирането на автора на "Шайка" за председател на комисията по досиетата...
  
  27.09.2017 г.

За относителните стойности в абсолютната примиреност на обществото ни

  Вчера колега с гняв и огорчение ми каза:
  - Толкова много хора у нас имат вече толкова малко, а не искат никаква промяна, застинали са като в блато и са застанали като пасивни наблюдатели!
  Какво да му кажа? И без това не е оптимистичен погледът ми за онова, което ни чака.
  Но поне малко поразсъждавах на глас пред него:
  - От пресечната точка на управлението на рисковете, теорията на вероятностите и психологията се знае, че относителните стойности могат да имат много по-съществено влияние върху хората от абсолютните...

Общество като лоша глутница

  Мила родна картинка в метрото...
  Две момчета, приблизително на по 15 години, седят с изпружени крака. На „Вардар” се качва майка с момиченце на не повече от 5 годинки. Момчетата си прибират краката, за да могат двете да застанат пред тях. Мъж на около 50-те, стоящ наблизо, съвсем спокойно, даже бащински казва на момчетата да станат, та да може майката и детето да седнат, да не ги блъскат хората, които ще се качат на „Константин Величков”. И почти шеговито добавя, че двете момчета я какви юнаци са станали вече, никаква блъсканица няма да им е проблем. Момчетата го гледат с безразличие, макар и очевидно примесено с леко колебание. В този момент седящата до тях жена, към 40-годишна, оказала се майка на едно от момчетата, почти избухва:
  - Защо точно те трябва да станат?! Какви са тия глупости?? От цялото метро тях ли намерихте да разкарате!? Искате от малки да учим децата си да са будали, да са слаби, да не си бранят интересите, да отстъпват своето на другите!!

Не знам какво ни чака - може би няма да е добро, но ще е заслужено

  Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;
  Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;
  Дори да приемем, че "София не е България" и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;
  Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)...

Експорт на съдържанието