Позиции (Блог)

Лично мнение: Иво Беров и агент Талев

  "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея."
От Иоана свето Евангелие, 8:7.
  
  Стана ми по човешки жал за Иво Беров. Мнозина от нас са изпадали до дъното, забравени от всички политически приятели. Вероятно такъв е Законът на Прехода.
  Всеки, който е личност, е бил предаван от хора, на които е разчитал. И всеки, който е личност, е правил компромиси.
  Напълно го разбирам Иво Беров, всъщност в почти всичко го разбирам. Друг е въпросът, че не вярвам твърде много на последното изречение, може би то му е било нужно, за да се оправдае пред себе си. А той няма за какво да се оправдава пред себе си.

За Юпитерите и биковете

  1.
  Трудно ми е вече да се променя и затова оставам силно привързан към някои свои разбирания.
  Едно от тях е, че в институциите на Държавата има нещо сакрално, символно, фундаментално, над-ежедневно. И това налага определени изисквания към лицата, които го олицетворяват в един или друг момент (етап, период, промеждутък) от социалното време.
  Всяко такова лице, сиреч човек, трябва да си дава сметка, че има две тела – едното, личното, другото – институционалното. И личното е подчинено на институционалното.   Защото ако личното му тяло е негов личен въпрос, институционалното – не е, то е на друго ниво и с друго предназначение.

Суджукгейтщинки

  1.
  Това със суджук-гейт [ след Уотъргейт всеки сериозен политскандал автоматично се нарича гейт] ми говори за морална деградация и интелектуална мутация на корупционерството!
  А какви времена бяха!
  
  Аз вече не бях депутат. Седя и си пия кафето с виден пернишки бизнесмен. На масата ни сяда пернишки депутат. Аз, понеже съм вече бивш, не съм явно достоен нито за забелязване, нито за съобразяване с мен. Депутатът казва директно - в нашата местна партийна централа решихме да съберем за нагоре толкова и толкова пари от такива като теб, знаеш как е, няма безплатен обяд, утре така ще можеш да разчиташ на тая власт!

Синдром на придобитата институционализирана некадърност

  Един от последните ми анализи за президента Първанов от края на 2006 г., писан когато си бях казал enough is enough и постепенно си опразвах кабинета, претъпкан с мои книги, бе за непрофесионализма в администрацията като стратегически риск за националната сигурност. Сред многото примери в този анализ най-атрактивен бе за невинното създание, което отговаря за квалификацията на българските учители и в същото време пише „очилище” и „убичам”.

Ако си го изпуснем демокрацията, ще стане много лошо

  Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, уникални технологии, глобализация, всичко е коренно различно.
  Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем.
  А всъщност хората са си почти същите. Не само като физиология, но и като психология. Хората се променят много по-бавно от технологиите. И от промените...

Експорт на съдържанието