Позиции (Блог)

Премиерът - какъв не трябва да бъде той

  Има една златна формула, отнасяща се до лекциите в университетските аудитории - 8:1.
  Това ще рече - за качествена, съдържаща нови и актуални неща в сравнение с предходната година, лекция, преподавателят трябва да се готви 8 часа за всеки 1 час лекция.
  А как иначе!? Лекцията е нещо отговорно, тя е предизвикателство, на което трябва да се даде адекватен отговор, а не номер, който трябва да се отбие.

А ще стане още по-зле

  Една от книгите, които чета е случващото се у нас през 1981-1989 г. Сравнявам написаното с моите спомени за онова време.
  Срещам фраза, която горе-долу звучи така:
Имаше много примери за цинизма на режима. Повечето негови активисти смятат, че т.нар. "народна демокрация" и "социализъм" са само удобна форма без съдържание, за да държат властта и да консумират материални и духовни блага, напълно недостъпни за обикновените хора.

Първият път като трагедия, вторият път като още по-голяма трагедия

  1.
  Ние се тревожим за Демокрацията в България. Но за нея можеше и трябваше да се тревожим, когато след 28 години на Преход се оказахме с парламент без опозиция. Защото опозицията не е тази, която не участва явно във властта. Опозицията означава надежден коректив и принципна алтернатива, когато от властта се посяга на стратегически приоритети и национални интереси.

Слуховете за смъртта на Европа и залеза на Запада са силно преувеличени

  Преди близо двадесетина години в своите научни публикации аз формулирах тезата си, че една от водещите тенденции в международните отношения в началото на ХХІ век ще бъде стратегическият и ценностен, т.е. цивилизационен дрейф на САЩ и Европа в различни посоки. И нарекох това метафорично „разширяване на Атлантическия океан”.

Извинете, хора!

  1.
  Снимката на премиера по къси гащи, носен на ръце, близко до слабините му, както и чалгата по "Прощално" са ми в повече, не мога да ги понеса, душата ми се чувства ранена, ценностите ми изпадат в потрес, нямам сили, болката е неистова!

Експорт на съдържанието