Позиции (Блог)

Всеобщото отвращение всъщност крепи властта

  Има нещо уникално в ситуацията у нас. Толкова много уродливи неща се случват; толкова грозно е всичко; толкова отблъскващи са събитията напоследък; толкова нечистота избива от всички пори и отверстия на политиката, че ежедневно се плоди и нараства всеобщото отвращение.

Олигархът с изцъклените очи

  Някога един, по всяка вероятност самоубит руски политик, бе казал, съзерцавайки случващото се в страната му - За державу обидно!
  
  За държавата (ми) е обидно!
  
  Знам, че мнозина са безкрайно разтревожени от всичко, което се случва през последните 2-3 години у нас. И аз пиша за постоянно нарастващата уродливост на ситуацията, за пределите на грозота и отвратителност, които сякаш всеки нов случай надминава.

Изяждането на Времето

  Честит празник на Независимостта!
  Независимо, че независимостта ни в последно време намалява...
Като всеки, който има над главата си всесилна административна воля, аз също съм зависим - все повече, съответно и моята независимост в последно време намалява...
Ние с България си знаем най-добре какво значи да ти намалява независимостта.

Най-опасният стратегически мениджър

  Новата учебна година във висшето образование е време за обновяване не само на лекциите, но и на използваната литература. Постоянно се появяват чудесни монографии, а пък в обществените науки и в частност, в Науката за сигурността, промените са толкова динамични, че сега, докато пиша най-новата си монография, непрекъснато ме спохожда страхът, че докато я напиша (а тя се пише в безпрецедентно тежка, поради различни причини, ситуация), написаното ще остарее. Но който не е преподавал и хал хабер си няма от това изкуство, той не може да си представи, че лекциите и науката са творчески процес, непрекъснато усилие да държиш ръка на пулса на Времето, постоянно усилие да догонваш случващото се и ако може, да тичаш наравно с него; за повече - да го изпреварваш, понякога можеш само да си мечтаеш.

Опоскване

  Няма пълна аналогия, така е, но днес си спомних как един пазач на Червена могила край Радомир първи ми каза, че комунизмът си отива.
  Тогава се занимавах със САПР (системи за автоматизация на проектните работи), имахме персонални компютри и аз събота и неделя "за идеята" и защото ми бе интересно, пътувах до Радомир, оттам на стоп до Института за тежко машиностроене на Червена могила.

Експорт на съдържанието