От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни - чак до Перник. Един голям диагонал, като тежка черта върху нормалността на България.
Ще сумирам по този повод отново своите 4 главни тези за положението в страната, по които пиша много отдавна и многократно. И ще припомня мой много кратък текст относно функционирането на корупционната система у нас.

  Държавата и управлението правят това-онова в областта на сигурността (така ще наричам за по-кратко националната сигурност и отбрана, външните отношения и вътрешния ред). Има някакво щъкане, разместват се различни събираеми без това да се отразява на сбора, вдига се шум или се създава шум в системата. С други думи – не е като да не е нищо, а дали е нещо – трудно може да се каже в нарастващия дефицит от необходима информация и достатъчна публичност.

  1.
  Има случаи, когато някой с докторската си дисертация (по-рано - кандидатската) прави пробив в науката.
  Има и случаи, когато това става дори с магистърска теза.
  Е, все още не съм имал късмета сред десетките, а може би вече стотиците дипломни работи да ми попадне нещо с принос в науката. Но безусловно съм чел някои просто великолепни дипломни работи с потенциал, надхвърлящ направеното в докторски дисертации, щамповани у нас със скорост, която би накарала и светлината да си вземе бележка като много бавна. Неотдавна ми попадна и т.нар. голяма докторска дисертация, в която авторът бе излял обилно путинофилството и западофобството си под партизанското име "наука". И, естествено, бе защитил там, където подобни, с извинение, нАучни идеи са еталон за висше нАучнотворчество.

  Много съм разочарован от липсата на вето от президента върху промените в НПК, макар и отлагателно!
  Защото става дума не просто за някой си там закон, а за нещо знаково, което сега, в този си вид слага чертата под цял един етап от развитието на обществото ни и дава началото, а по-скоро ускорява началото на нов период, който може да се окаже разрушителен за онова, което е останало от държавността ни.
  Демокрацията ни се изражда отгоре в олигархия, отдолу - в охлокрация (тълпокрация). Това е смъртоносна смес за всяко общество - когато, по аристотеловски, отгоре управляват малцина зле, а легитимността им се черпи от стихийността на плебса, да го кажем така за по-образно...

  В началото на демокрацията, в сградата на СДС често седеше един наш природно интелигентен съмишленик чичо Гришата, Бог да го прости, с малко, как да го кажа, смотан вид - на човек, изместил центъра.   Впрочем, той обичаше да казва - всички са изместили центъра, но на някои им личи. Или пък - много хора започнаха да си говорят сами, но някои ни карат да ги слушаме.
  Чичо Гришата понякога ни смайваше със своите сентенции, една от които бе: Глас народен - бич Божи!