За всяка социална система (човек, група от хора, организация, общност и общество, всъщност за практически всички сложни и самоорганизиращи се системи, които са устойчиви и способни да оцеляват и да се развиват) са присъщи осем базисни функции.
  Видният американски социолог Толкът Парсънс (Talcott Parsons, 1902–1979) посочва най-напред 4 от тези базисни функции:
  Адаптация,
  Целепостигане (постигане на целите),
  Интеграция и
  Запазване (поддържане) на латентни модели
  Те са всеобщо известни със знаменитата абревиатура AGIL.

  Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
  Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
  Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.

  1.
  Мечките се разиграха в дворовете на съседите - едната в турския, другата в румънския...
  
  
  2.
  Автократите, тоталитарчиците, диктаторите, геостратегическите мегаломани и геополитическите маниаци могат да контролират медиите с гласна и негласна цензура, могат да свикват милионни митинги, могат да размахват пръсти или юмруци на гнилия Запад, могат да се самоназначават със "законни" и "демократични" избори за несменяеми властници десетилетия наред.

  1.
  Като човек, вървящ къде с нормален ход, къде по-бързо, заради разни обстоятелства, към пенсия, наблюдавам процесите в страната ни така, че ако може да съм поне малко обективен, а не само субективен.
  Няма да противопоставям поколенията. Още повече пък няма да гледам от камбанарията на пенсионната възраст.
  Но моята главна грижа са все пак младите. Защото те са бъдещето на нашата държава. Ние, около пенсионната възраст и пенсионерите, така или иначе живеем в днешния ден, гледаме той да е по-продължителен. Но чак пък да планираме дългосрочно, това едва ли е разумно.   Ние не можем да бъдем бъдещето на държавата ни.

  Когато казвам, че в България тече процес на ескалираща деморализация и атмосферата в страната става все по-уродлива
   (а това хвърля тежка сянка върху малкото даже, което е положително в икономическите параметри на съвременната ни ситуация),
  всъщност имам предвид и такива неща като днешното заявление на бивш много значим представител на властта в борбата с организираната престъпност и настоящ бос в "Аркус".