Позиции (Блог)

Чърчил някога и моята лична обида днес

  Ще си призная, за мен е лична обида към Европа що за човек сега я представлява. Господи!
  Та това е толкова недопустимо - в подобно трудно, преломно време, съпоставимо по някои измерения с други времена на изпитания за нашия континент.
  Просто не вярвам на сетивата си, че такова нещо е възможно - първото лице, единствено число на моята Европа! Към която се стремят децата ни - и успяват там, прогонени оттук като ненужни или поне като недооценени.

Имената са не едно, а две

  В Рисковото общество, Обществото на риска, т.е. в днешното сложно и динамично време, все по-често събитията и процесите се намират много близо до повратната точка, turning point, tipping point, след която се променя коренно логиката на развитието.
  Народът го е казал - капката, която прелива чашата, камъчето, което обръща колата...
  С други думи, малки въздействия могат да водят до огромни последствия.
  Когато се насипва пясък в купчинка, до едно време купчинката расте, в един момент независимо дали ще се насипе цяла шепа или нищожна песъчинка, купчинката започва да се срива като лавина. И кога това ще настъпи зависи не от количеството на насипания в критичния момент пясък (шепа или песъчинка), а от вътрешните характеристики и специфики на купчинката.

Обществото угасна, стана пластмасово

  Тази нощ близък човек ми е пратил това писъмце, след като докато се е ровил в свои неща е намерил този вестник с материал за първия митинг в Перник преди малко повече от 28 години.
  Ето какво ми е написал:
  "Прочетох 2 пъти текста: какво време в сравнение с днешните унили години в България! Последната година на истински протести беше сякаш тази на Пламен Горанов. След него българското общество угасна, стана пластмасово, измутря до най-ниския слой. Сякаш свестните хора измряха или емигрираха тотално. Или станаха неоткриваеми - завряха се в най-затънтените села и махали, откъдето ако ги извадиш вече на светло в "обществото", биха изсъхнали на момента, като откъснато цвете от градината, оставено без вода. Наскоро посетих с мой близък човек църквата в Чуйпетлово.

Поле от политически трупове

  Още кънтят в душата ми вчерашните думи на онзи някогашен подполковник и привърженик на БСП, настояща охрана в една банка:
  - Най-лошите от нас и най-лошите от вас се сдушиха и ни яхнаха и вас, и нас за много дълго, а за такива като мен и теб, кажи го - до живот...

Плъзгане по безперспективна писта

  Споделено от двама приятели в разговор с мен.
  
  Първият приятел, по-многословният:
  - Може би управляващите в началото, преди малко по-малко от 10 години, наистина да искаха да създават, да строят, да произвеждат реални неща, с които да извършат добри дела за България.   Но те се плъзнаха по една безперспективна писта – да обвързват прекалено силно и шумно това, което правят с пропагандата какво са направили. Така постепенно изместиха центъра от значимостта на направеното към гръмкостта и забележителността на представянето му. И неминуемо стигнаха до ситуацията, когато не правят нищо съществено, но за сметка на това тръбят чрез медиите колко много са направили. Това пренесе всичките им усилия на пропагандния фронт.

Експорт на съдържанието