Позиции (Блог)

Моята диагноза за случващото се

  Аз се чувствам доста обезпокоен от това, което се случва в страната ни:
  Има общо чувство на повишена тревожност. Обществото ни се държи като организъм, чиято имунна система е отслабнала и не може да се справя с вирусите, които проникват в него.
  Последните месеци не се вижда каквото и да било управление на което и да било равнище. Произвеждат се скандали и разправии, случват се някакви стихийни неща на принципа иди ми-дойди ми, някоя ачик-ачик лобистка люта по(д)правка. Няма дискусия по важни въпроси. Европейското председателство, което е редуващо се на ротационен принцип и като цяло изобщо не отвлича съответната председателстваща държава от нейните вътрешни проблеми и от нивото на амбициите й във външната политика, тук се превръща в нещо извънредно като властово напрежение и екстремално като финансови и от различен друг ресурсен тип разходи.

Първите седесари в Перник – кой от кой по-безработни

  Ех, вика преди малко един приятел от първите години на демокрацията в Перник, всичко хубаво, ама да не се бяха навъртели толкоз бързо годинките!
  

  Пита ме - мога ли да му помогна за работа? Как да му помогна, кой ти взема хора пред пенсия. Пък и аз отвсякъде съм изпаднал като връзки и приятелства. Други времена са сега и други хора решават кой да има работа и кой да няма.

Така е при демокрацията! При наш’та демокрация, де!

  1.
  Само мен ли ме тревожи националната сигурност на държавата, в която второто лице в управляващата тази държава партия подозира в корупционни интереси първото лице в държавата и то по отношение на най-сериозен въпрос на националната отбрана и българската армия?
  Много ми се иска да си пазим държавата от подобни сътресения. Иначе за каква национална сигурност може да се говори и как за нея да се преподава?

И мен ме дадоха на Етична комисия

  Този статус публикувах във Фейсбук вчера, 29.06.2017 г.
  
  
  Не бих съобщил това, защото уважавам институциите на демократичната държава и моите принципи ме карат да отстоявам името, авторитета, професионализма и човешкото си достойнство най-напред чрез институциите.

За мракобесите и хората

  1.
  При размножаването на все повече мракобеси, става все по-опасно за почтените хора.
  Както се казва:
  Ако яйцето удари камъка или ако камъкът удари яйцето, чупи се яйцето.
  Точно така:
  Ако почтеният човек се сблъска с мракобеса или мракобесът се сблъска с почтения човек, страда почтеният човек.

Експорт на съдържанието