Позиции (Блог)

Мъничко теория в помощ на практиката

  В Рисковото общество, т.е. в Обществото на рисковете, в което навлизаме, много важни понятия са
  уязвимост (vulnerability) и устойчивост (resilience).
  В частност, това са ключови понятия и в киберсигурността, която у нас се оказва все повече и повече кибер(не)сигурност!

Главният проблем на България

  Няма да открия Америка, ако кажа, че главният проблем на България днес е управленският, т.е. това е начинът на управляването.
  Държавата и отделните нейни подсистеми и институции не се управляват никак добре.
  Всяка система трябва да има свои цели, за постигането на тези цели се разработват стратегии и се заделят необходимите ресурси.

В мъка след мъка

  1.
  За жалост, каквото и да напиша за реалната ситуация в страната ни, все някой ще помисли, че това са политически оценки, че се правят с някакви политически цели.
  
  Не! Животът ми минава в науката. При това наука, пряко свързана с управлението на обществото.
  Защото какво друго е Науката за сигурността!?
  И ми се ще да преведа на нормален език онова, което науката за управлението на сложни системи ни казва.
  Защото България се управлява дилетантски, некомпетентно, лошо, зле, без особена идея, без никаква стратегия, антинаучно.

Пиле в кълчища...

  Това е ситуация, при която трескаво и без стратегия правиш хаотични, лишени от логика, разбалансирани и хистерични движения, в резултат на които ситуацията ти става още по-тежка.
  
  Има четири възможни поведения в такава ситуация.
  Първата възможност е да продължиш по досегашния начин, уповавайки напразно кълчищата някак сами да се разплетат.

Низ от пирови победи

  1.
  В една книга за риска прочетох следната арабска поговорка:
  Който знае и знае, че знае,
  той е мъдър - следвай го.
  Който не знае и знае, че не знае,
  той е дете - учи го.
  Който знае и не знае, че знае,
  той спи - събуди го.
  Който не знае и не знае, че не знае,
  той е глупак - избягвай го.

Експорт на съдържанието