Позиции (Блог)

Победата на Барак Обама – светът се променя (Но не и България…)

  Виден някога наш демократ (който много държи лично да седи край леглото и да държи цукалото на намиращия се в необратима кома СДС) навярно сега би казал: “Днес е един хубав ден за целия свят!”.
  Както може да се види от моя сайт, аз стисках палци на Барак Обама. Въпреки че натрапчиво ме преследваше мисълта: Дали САЩ - като възприемащи се за общество-месия и общество с мисия, като система, държава и идеология - са готови да приемат чернокож президент?

За ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Или със Стефан Гамизов понякога мислим еднакво, или той чете и си присвоява идеи от моя сайт?!)

  Току-що в предаването на Цветанка Ризова „На четири очи” Стефан Гамизов каза, че с някакви хора (кои?) той работи по проект, наречен „Третата република”.
  Както може да се види от моя сайт, аз имам поне 5-6 материала през последните няколко месеца, в които разработвам идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА. Което означава в най-добрия случай, че ние двамата с него мислим понякога паралелно и независимо един от друг - еднакво. А в най-лошия случай - че той чете моя сайт и си присвоява идеи, без да цитира източника. Надявам се това да не е така.

1 доган (Мерната единица за политически цинизъм)

  Интервюто на Ахмед Доган във в-к „Труд” (28.10.2008 год.) е потресаващ пример за всичко онова, което кара хората да смятат, че политиката е мръсна работа.
  Със своята безпардонност, безнравственост, безсърдечие и безочие, то е най-точната, най-адекватната, най-убедителната и най-тъжната илюстрация на българския Преход към демокрация.
  Това интервю ни показва в цялата й красота антидемократичната, антимодерната и антиевропейска, класически байганьовската и неспасяемо ориенталска същност на огромна част от политическия и бизнес елита ни (а не е ли, впрочем, Ахмед Доган най-успешният бизнесмен сред политиците и най-успешният политик сред бизнесмените?!).
  Няма абсолютно никакво съмнение, че можем да говорим за единица мярка за политически цинизъм у нас – 1 (един) доган.

Наука ли? Та това е много просто! (А всъщност не е никак просто...)

  В България да се занимава човек с наука не е нито престижно в морален аспект, нито изгодно – в материален план.
  Млада, симпатична, интелигентна и амбициозна жена се обърна неотдавна за съвет към мен - дали да започне докторантура? Отговорих й така: „Ако имате нерви, търпение и готовност да понасяте различни трудности и несгоди, не се колебайте да правите докторантура. Вие имате сериозен потенциал. Допада ми как пишете и как мислите, такива ми се ще да са младите хора, а не сбабичосани и готови да кажат това, което началството иска да чуе.”
  Съжалявам, че не й казах цялата истина. Да се захванеш с наука в наше време, ако си почтен човек, е истински риск. Защото рискуваш здравето и нервите си. Защото успяването в българската наука днес става по почти непроменени от преди 20 години правила, само че критериите за качество и оригинален принос са силно занижени. Фабриката за производство на титли и звания работи с пълна пара. Признавам си, че и аз участвам с адекватен принос в нейния непрекъснат производствен цикъл.

Калина Андролова или Велислава Дърева – изберете сами (Казано другояче „това – да, това – не”)

  Тук ще отделя място от ограниченото пространство на моя сайт за две статии в два поредни броя на в-к „24 часа”, с автори Калина Андролова и Велислава Дърева.
  Правя го, защото това са анализи на представители на два различни, почти непресичащи се свята.
  ● Единият свят е на млада България, на България на 21 век, на България на нашите деца - на която принадлежи бъдещето.
  ● Другият свят е на повяхналата, изчерпана, амортизирана България, на България на 20 век, на България на миналото и на моето поколение, което каквото можа – направи, но не иска да разбере, че времето вече е друго, и пространството – и то вече е друго.
  Младите хора са тези, които, ако си размърдат мозъците, душите, сърцата и задниците, ще могат да спасят родината ни от западането, пропадането и разпадането. И да си я подредят така и такава, както и каквато искат тя да бъде - за да живеят в нея. А не да се спасяват от нея с емиграция и обръщайки се с гняв назад, да казват: „Няма да ви живея в скапаната държава!”...

Експорт на съдържанието