Позиции (Блог)

За лекцията на президента по проблеми на националната сигурност (И специфичните емоции, които тя поражда у мен)

  Съвсем естествено, лекцията на президента Първанов “Националната сигурност пред нови предизвикателства”, изнесена на 15 януари в НДК, поражда специфични емоции у мен, като бивш негов секретар по националната сигурност (през периода 2002-2006 год.).
  Връщам се към годините на първия мандат и в съзнанието ми изниква атмосферата преди и по време на лекции, подобни на сегашната.

Как един министър нарушава законните ми професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)-2

  - Атикус, ще спечелим ли делото?
  - Не, пиленце.
  - Тогава, защо?
  - Това, че са ни победили сто години, преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим – каза Атикус.
   (Харпър Ли, „Да убиеш присмехулник”)

„Кризата на българската демокрация и ...”: Айн Ранд

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Една от тях е Айн Ранд.

„Кризата на българската демокрация и ...”: Карл Попър

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Карл Попър.

Честита Новата 2009 година! (Но с едно - не съвсем оптимистично разсъждение - на ум)

  1 януари 2009 година, рано сутринта...
  След новогодишното празнуване вървя по непочистените и заледени улици на ЖК „Люлин”. А вървя по улиците, защото тротоарите са заети с коли.
  Бързам да разходя своето куче Декстър, прекарало нощта самичко - в стрес от взривове на пиратки и от гърмежи на законно и незаконно притежавани огнестрелни оръжия.
  Българинът не си знае силата! От всичко на света той най-много обича да се прави на мъж и то главно като вдига огромни количества излишен шум и невъобразима пукотевица.

Експорт на съдържанието