Позиции (Блог)

„Кризата на българската демокрация и ...”: Робърт Низбет

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Робърт Низбет.

Разсъждения след интервюто във в. „168 часа”... (А накрая – цитат от една велика книга)

  Знам, че моето интервю във в. „168 часа” (виж на този сайт) беше посрещнато с голям интерес. Получих редица отзиви, казаха ми роднини, приятели и познати, че то се чете и обсъжда на много места, няколко вестника ме поканиха за продължение на разговора, видях в Интернет, че е било обект на различни коментари и цитати...
  За мен по-важното е обаче, че по реакциите на това интервю могат да са направят някои много симптоматични изводи за страната ни, за нейната демокрация и за настроенията и тревогите на хората у нас.

Мисли след разговор с трима младежи... (Може би те наистина са прави в идеите си за Промяната в България)

  Вчера имах много интересен разговор с трима младежи. Двама от тях са студенти, третият не смята, че си струва да си губи времето със следване у нас, защото там не научава нищо, което да му дава повече знания и умения в професията, а за учене навън няма нужните средства.
  Дълго тази нощ разсъждавах над казаното от тях.

Задушница... (Този ден ни е нужен преди всичко на нас – временно живите)

  Този ден ни напомня за нашите близки и любими хора, които са си отишли оттук завинаги.
  Душите им се спускат при нас, за да ни успокоят, че там, където са те им е общо-взето добре, че са спокойни и не чак толкова тревожни. Наистина, понякога им е самотно и почти през цялото време тъгуват за нас... Разбира се, че ни очакват, но въпреки това се молят нашето преселване при тях да се отложи, да се позабави – и то колкото се може по-дълго.
  Защото все така ни обичат повече от себе си.

Когато държавата гние, държавността гине (Какво ли си мисли за нас Левски, ако все още има нерви да ни гледа някъде отгоре...)

  Заглавия в медиите: „Лавина от далавери в НАП”, „15 олигарси замесени в ДДС-измами чрез офшорки”, „300 милиона лева източили чрез митнически операции”, „НАП източва ДДС”, „НАП като генератор на корупция”, „Министър покровителствал аферата с източването на ДДС”...
  Това, което се случва тези дни в страната ни е поредното, но в същото време едно от най-силните доказателства, че държавата у нас гние. А когато държавата гние, държавността гине.

Експорт на съдържанието