Позиции (Блог)

В никакъв случай не мога да приема това, което направи президентът Плевнелиев при клетвата на Венета Марковска

  Някога, през пролетта на 1991 г., в един хотел насред Лос Анджелис, влязохме в силно политизиран спор с една депутатка от БСП. В един момент, тя ме засегна с лоша дума по адрес на СДС и аз й отговорих по начин, който я обиди като жена.
  Тогава Кирил Маричков ми каза приятелски - можем да спориш за политика яростно, но никога не бива да забравяш, че другият има достойнство, а ако е жена - трябва да помниш, че си преди всичко и винаги кавалер, човек, мъж, а после и то само за известно време политик, депутат, партиец!
  Тази случка изплува в съзнанието ми, след като прочетох какво се е случило днес при заклеването на конституционните съдии.
  Изпитах огромно чувство на срам от станалото!

Моята гледна точка по скандала „Венета Марковска” (Или защо е това натискане за Конституционния съд...)

  Стигащото до цинизъм драпане на Венета Марковска и на всякакви знайни и незнайни юристи, близки до властта - вече 2 десетилетия подред! - да бъдат конституционни съдии, може да бъде и полезно за обществото.
  Защото би могло да помогне на обществото да се взре в Конституционния съд и да си даде сметка колко изкуствена, паразитна, изхабена и ненужна е тази институция.
  И това е мое мнение не от днес и не е от вчера!

За младите хора и родната политическа действителност (Или защо университетите произвеждат дипломирани безработни)

  Във и чрез всяка от моите основни житейски роли аз се интересувам най-ангажирано и се вълнувам най-силно за съдбата на младите хора у нас.
  И като родител, и като университетски преподавател, и като научен работник, занимаващ се със сложни, динамични, самоорганизиращи се социални системи (каквото е обществото), и като анализатор на процесите в страната, за мен е изключително важно какво се случва с нашите деца – с младостта на България.

„Учен можеш да не бъдеш, но професор длъжен си да станеш!” (За индустрията за производство на научни степен и звания)

  През последните няколко години в българската наука и в нашето висше образование, а най-вече в системата ни за научни степени и звания се случват страшни неща!
  У нас работи на пълна пара една-единствена индустрия – тази за производството на доценти и професори, на малки и големи доктори...
  Заслушайте се за миг и ще чуете как тракат нейните машини, как се въртят зъбните й колела, как бумтят пещите й, трещят становете й, нижат се поточните й ленти и се печатат дипломите!

Няколко думи за това, което мисля по случая "Опиц".

  Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
  http://www.reduta.bg/?p=3765
  И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
  Но има едно голямо "Но".

Експорт на съдържанието