Позиции (Блог)

Защо не направих досега коментар по повод на атентата срещу Ахмед Доган? (Нещо като лично обяснение или лично оправдание)

  Мнозина мои приятели и познати ме подканят да си кажа мнението за случилото се с Ахмед Доган в събота.
  Трудно ми е да го направя, защото вътрешното мое убеждение, гласът на интуицията ми се разминава с общото мнение за постановка, сценарий, драматургия, авто-атентат.
  Какво да правя, може и да греша, но така чувствам нещата.
  Останалото би ми се сторило хипер-абсурдно и брутално нагло. Такова, че да му е дошло времето окончателно да закриваме държавата.
  Иначе Да! - категорично съм съгласен, че последвалата сцена на физическа разправа бе грозна, груба, гнусна и гадна.
  Толкова от мен за случилото се...
  Друг е въпросът post factum кой печели и кой губи. Печели върхушката на ДПС, но не печели страната ни и нейната национална сигурност, не печелят българските турци, сред които имам много и някои от тях – близки приятели.

Скромна реплика по повод на една оригинална мисъл

  Прочетох, че видният проповедник на ултралибералния, суперчастнособственически, хиперконкурентен, мегапазарен, гигабезконтролен геоикономически модел Красен Станчев е казал: ”Ако някой иска да произвежда и изнася електричество, нека прави това за свой страх и риск”.
  Вземам реплика по повод на тези думи, макар не точно в пряка връзка с тях и много далеч от актуалната дискусия за предстоящия референдум (за да не политизирам нещата).

Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но кой ще прости на „политиците” и „бизнесмените”? (Отново нЕкои съображения по въпроса за ВПК)

  Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
  Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!

След новата трагедия, този път в Нютаун, Кънектикът: откъс от стар мой текст, съвсем малко актуализиран – с броя на жертвите

  Ще си позволя да приведа отново тези откъси от по-пространен текст (публикуван в книга и изнесен като доклад на конференция), без да се опитвам да търся прекалена логичност на свръзките между пасажите.
  Повод е поредната трагедия – този път в американския град Нютаун, Кънектикът, 14 декември 2012 г., където един човек уби 20 деца и 6 възрастни, а преди това застреля майка си.
  Целта на моите разсъждения е да се постави точна диагноза на болестта, само тогава ще можем да лекуваме нея, т.е. нейните коренни причини, вътрешното заболяване на организма, а не нейните повърхностни проявления, не нейните симптоми и синдроми. И в тази връзка искам да подскажа, че трябва да различаваме три болестни състояния:
  -- Психопатията, като екстремна болест на психиката.
  -- Социопатията, като екстремна болест на социума.
  -- Тероризмът, като екстремна болест на политиката.

Крайно несъгласие с късогледата политика на „ГЕРБ” по Македония...

Герберовата политика на правителството и президента да се пречи с всички възможни средства на интегрирането на Македония в Европейския съюз е не просто интелектуална грешка – от гледна точка на националната сигурност на България това е грях, а по отношение на стратегическите ценности на страната може да се окаже престъпление, за което няма давност и не може да има прошка..

Експорт на съдържанието