Позиции (Блог)

5 стъпки за изход от кризата в управлението на България (Полезните ходове на Бойко Борисов при очевидния му провал като премиер)

  Дори за най-отявлените, най-отворените, най-отчаяните и най-отвеяните фенове на Бойко Борисов вече стана безпощадно ясно, че той не може да управлява кораба на паянтовата българска държавица в бурните води на световната финансова криза, международното положение, зловредната дейност на опозицията, тоталния саботаж на съдебната система и непризнателния български народ.
  Аз обаче изобщо не споделям твърдата убеденост на мои разумни, умни и мислещи приятели, че Бойко Борисов ще се сгромоляса и ще потъне като изчезналия легендарен остров Атлантида - „само за един ден и една нощ”.

Вървим към демократична по форма и авторитарна по съдържание държава (Ние всички подценяваме Бойко Борисов!)

  От горчив личен опит знам колко неизгодно и понякога рисковано е да се критикуват управляващите, които да са те.
  Особено, когато, както е при мен, цялата дейност на човека по един или друг начин е свързана със и „вързана” за структурите на управление – напр. лекции в държавни и частни университети (да, и в частни! – там всичко зависи от ректора, от това дали е демократ или откровен тоталитарчик в демократична премяна); или работа по проекти, чиито ключови думи са Сигурност, Риск, Криза, Контрол.

За деветте слабости на Българския народ днес... (И за надеждата, която като първа глупачка умира последна)

  Видните изследователи на Демокрацията (напр. Попър, Дал, Сартори, Турен, Фишкин) в не малка степен са скептични към нея, анализират системните и структурните й дефекти, нестабилностите и вътрешните й противоречия.
  Това те правят преди всичко с една цел – да предложат подходи, идеи, решения, чрез които да се минимизират недостатъците и уязвимостите и да се оптимизират позитивните черти и достойнствата на тази (както приписват това на Чърчил) най-неудачна форма на управление, ако не се смятат всички останали.

Защо отново, както в детството, все по-често ми се иска да бъда много силен и много богат... (Не, не си мислете прибързано защо)

  Напоследък на няколко пъти имах поводи да се върна мислено към детството, когато подобно на всяко момче, аз исках да бъда много силен и много богат.

Сто Рейгъна нямаше да съборят Съветския съюз, ако нямаше един Висоцки! (30 години от смъртта на Поета)

  Във Facebook бардът с китара Милен Тотев ни напомни с песен на Окуджава, че на 25 юли се навършват 30 години от смъртта на великия руски поет, творец, певец, артист и човек Владимир Висоцки.
  Неговите песни са съкровена част от моята младост.
  Ето защо тази годишнина ме изпълва със спомени и размисли.

Експорт на съдържанието