Позиции (Блог)

Проблемът не е във Волен Сидеров, а в нашето общество и аз наистина не знам как ще я караме заедно нататък в такова общество

  Не споделям "принципните" съображения кой имал полза от скандала с парвенюшката наглост на Волен Сидеров и как това разчиствало пътя за още по-безнравствени политици. Демек - знаем си го Волен Сидеров, ама след него идват още по-страшни и по-долнопробни типове...
  Не споделям обаче и нелепото правене на много страшно изненадани от огромни маси коментиращи, които се държат като паднали върху главите си директно от Луната.
  
  Волен Сидеров е типичен, до болка познат пример за брутален тип, присвоил си сакрална кауза и омаскарил я, превърнал я в посмешище.
  Ако някой си бе направил труда да прочете преди време расистките му, човеконенавистнически писания, бълвочите от типа на "Бумерангът на злото", нямаше да има нужда да се пита сега що е то Волен Сидеров и има ли то почва у нас...
  
  Въпросът не е във Волен Сидеров.

Отново две думи за пропастта, разделяща нашето общество - тя не е само по отношение на протестите

Чета коментар на интелигентна журналистка за Украйна.
Не обсъждам по същество текста, затова и не споменавам тук от моя гледна точка дали текстът е компетентен.

Още повече, че у нас:
- всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак;
- всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма;
- всеки който различава Северна от Южна Корея е специалист по тоталитарния режим в КНДР;
- всеки, който различава Сирия от Асирия е специалист по сирийската гражданска война;
- всеки, който различава сунити от шиити е специалист по исляма;
- всеки, който различава "Фатах" от "Хамас" е специалист по Близкия Изток...

Ясно, че всеки, който различава Сръбска Крайна от Украйна вече ще се изявява като специалист по драматичния избор на Украйна - дали "и Европа, и Русия", или "или Европа, или Русия"...

Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление.

  Каквото и да се напише за крайно неефективното и скъсало с действителността управление в България, ще се възприеме в контекста на протестите.
  И не, че нещата не са свързани; не, че нормалният човек не трябва да изпитва потрес от неадекватността, която се излъчва от кабината на българския властови двуплощник. Достатъчно е да се спомене за абсурдната, просто потрисаща и втрисаща нелепост, граничеща с наглост, за еднолевното намаляване на партийните субсидии!
  
  Но нещата според мен са много по-дълбоки, за да се разглеждат само в конкретния протестен контекст.

Наистина не разбирам защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори

  Прочетох поредната фронтална, фрустрираща и френетична психоатака на д-р Николай Михайлов срещу протеста и протестиращите.
  Вече не малко години съм живял, за да знам, че има хора всякакви с всякакви мнения и това е нормално, колкото и понякога някои от мненията на някои от тези хора да ми звучат ненормално.
  
  Но тук става дума за една група коментатори, които постепенно от десни или поне анти-БСП позиции, направиха просто невероятно завъртане, задминаха по негативизъм спрямо протеста и протестиращите дори най-левите в БСП и сега хвърлят огън и жупел със страст и нахъсеност, фундаментализъм и фанатизъм, присъщи на левичари...

За справедливата война и почтения протест

  Реших все пак да коментирам клипа с пияния университетски професор, но не защото и аз съм университетски професор, както и не защото си присвоявам моралното право да говоря истини от последна инстанция.
  
  Споделям мнението си, защото според мен има смесване на жанровете и пресичане на контекстите, от което се получава нещо не съвсем симпатично и в известна степен симптоматично.

Експорт на съдържанието