Позиции (Блог)

Бойко Борисов е всичкото това, което мислим за него, но това не е всичко (Логика на ирационалността и Ирационалност на логиката)

  Готов съм да подпиша дори клетвена декларация, че добронамерено и доброжелателно, честно и почтено се опитвах, опитвам се и ще се опитвам да намеря удовлетворителен или поне някакъв отговор на въпроса: Какво всъщност прави правителството на Бойко Борисов – т.е. в какво се състои и изразява неговото управление?

Дългата опашка като отговор на някои въпроси от вероятностния свят; и от нашата действителност - също (За една must read книга)

  Когато през пролетта на 2007 год. размишлявах на кого да предложа за публикуване книгата си „На вниманието на г-н президента”, аз исках това да бъде не какво да е, а сериозно издателство. Все пак ставаше дума за книга (нека да не прозвучи нескромно), която не се среща всеки ден – и като замисъл, и като реализация.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) - 2

  Днес Комисията за защита от дискриминация проведе заседание по повод моето обръщение към нея от времето, когато бях преподавател в Академията на МВР - да оцени извършената над мен административна и политическа репресия от страна на тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Миков и тогавашния (и все още) ректор на Академията Румен Марков, едновременно секретар по националната сигурност на президента Първанов.

За сегашното управление и случващото се у нас (Или с диалектика без исторически материализъм, но пък с цитати от Гюстав Льо Бон)

  На информационния фронт сякаш нищо ново.
  Придворните, присъдружните и прислужващите медии - тези на Ирена Кръстева и няколкото други, за всеки случай пишещи като вече закупени от нея - се ориентират в правилната и вярната посока, отразявайки политическата действителност както трябва, т.е. про-Бойковски, на принципа: „Един е Бойко и той сам на себе си е пророк!”

Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)

  Човешкото безочие, безумие, нахалство, дори наглост понякога наистина нямат предел! Колкото и години да трупам, колкото и знание (а с него и печал) да събирам, животът не спира да ме изненадва и шокира, да ми навира в очите нови и нови примери на мутиращи съвести, загниващи етики и разпадащи се нравствености...
  Не, не преувеличавам – подобни отрицателни емоции и безкрайно учудване ме връхлетяха тази вечер, когато ми връчиха „призовка за подсъдим” – да се явя „като подсъдим” на 5 ноември 2009 година, 9.00 в Районен съд – София, 11-и съдебен състав!

Експорт на съдържанието