Позиции (Блог)

Споделям написаното от Евгений Кънев, защото го споделям...

Споделям написаното от Евгений Кънев, защото го споделям...
  Да, това не е само каламбур или игра на думи.
  
  Споделям този текст на Евгений Кънев, защото го споделям! :)
  Или поне защото споделям твърде много от това, което се предлага в него.
  Също така смятам, че в циркулиращата Харта 2013 има доста изключително полезни идеи, макар да има и такива, които са в духа, че е по-добре човек да е здрав, сит, богат и щастлив, отколкото болен, гладен, беден и нещастен.
  Имам възражение и срещу някои от подписалите я, защото смятам (и затова не я подписвам, за да не хвърля с подписа си и грам сянка върху нея), че хора, които по някакъв начин са спомогнали държавата да стигне до това почти безнадеждно болестно положение нямат особено морално право да предлагат лечение на това положение. Ками ли пък хора, които с някаква убийствена цикличност предлагат спасителни мерки и спасители, нови Предначертания и нови Стамболов-и...

За протестите и реакциите на обществото ни като по социологически учебник

За протестите и реакциите на обществото ни като по социологически учебник
  Аз не драматизирам охладняването на доста доскоро подкрепящи протестите хора, вкл. Фейсбук приятели.
  Намирам го за логично, видял съм го с очите си, още във времето, когато в нищо и никакъв Перник, на площада от хотел "Струма" до Партийния дом събирахме на митинги по 15 000 и повече души, както никога толкова много перничани не са ходили на футболен мач на "Миньор"-о.
  Нашите социолози се опозориха за 24 години, но социологията за мен е велика наука, макар и да чета системно от нея хиляди страници само като любител.
  Промените у нас са в нова фаза, те започнаха от началото на тази година след дълго безвремие. Ще има много приливи и отливи. Вълните от протести могат да не сполучат. Но новият опит за радикално промяна едва е започнал. Това е дълъг процес.
  Не е фатално онова, което сега ни се струва разстройващо.

За младите и свестните в БСП - те са много, твърде много ... търпеливи

  Често съм писал на сайта си и във Фейсбук за младите и свестни хора в БСП. Нищо, че БСП не е моята партия.
   [Да като казвам, че БСП не е моята партия и колкото пъти съм се явявал на избори срещу нея, толкова пъти съм я побеждавал, някой пак ще ми напомни за секретарстването при Първанов. Не ми е за това думата - вече съм казвал и, че съм съветвал не Гоце Седефчов като вожд на БСП, а Георги Първанов като държавен глава на Република България; и за петното в биографията; и за провалените надежди, че един млад (по-млад от мен) човек, историк, ще използва падналия му от небето шанс да бъде президент в исторически период за благото на България; и за това, че как съм го съветвал съм публикувал две книги.]
  Да се върнем към младите и свестните в БСП - с някои съм приятел във Фейсбук, на други съм преподавал. Те са много. Твърде много. Искам да кажа твърде много търпеливи. И така стават съучастници на една обслужваща олигархията и показала уродливо морално лице клика милионери-изборни аристократи.
  Но не за това ми е сега думата.

При миналото управление стигнахме до ръба на пропастта, но при това направихме крачка напред

  Разбира се, че в тази напрегната ситуация всеки нормален човек намира логика във въпроси от типа: Защо най-напред не се даде шанс на правителството да поработи? Защо не се изчакат първите 100 дни? Защо веднага започнаха протести с искания за оставка на правителството?
  Аз не смятам, че главната стратегическа цел на протестите трябва да бъде оставката на правителството с цената на всичко и на всяка цена. Но си мисля, че ние не можем да извадим правителството от целия политически контекст и да разсъждаваме само за него и независимо от всичко друго, което се случва в страната ни през последните 2 седмици.

За чудесния текст „Протестът на една мръсна туркиня"

  Прочетох отново този текст, отново се просълзих неволно, вероятно от ставащата все по-сантиментална възраст... :)
  http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/19/2085587_protestut_na_edna_mrusna_turkinia/
  Да, с почти всичко написано съм съгласен. Аз имам любими приятели турци и понеже съм така възпитан и съм учил в Националната математическа гимназия, в която бяхме приятели и не се деляхме на имена - Николай, Ерол, Оханес, Мориц, - приемам човека такъв, какъвто е, а не такъв, каквото е името му.
Но имам едно четириаспектно несъгласие с това интелигентно момиче Емине и с интелигентните хора от членската маса и електората на ДПС.

Експорт на съдържанието